„Моето поколение, много обичаме града си и общината и ни тежи това западане, което става“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев март 28, 2022 09:58

„Моето поколение, много обичаме града си и общината и ни тежи това западане, което става“

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 25 -31 март 2022 г., брой 12/990, година XIX
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

Интервю с Десислава Меракова, ученичка от Тополовград

Десислава Данчева Меракова е родена на 9 март 2003 г., ученичка е в 12.а клас на СУ „Д-р П. Берон“ – Тополовград, отличничка, изявена самодейка, туристка и обществено ангажирана в различни прояви на училището, читалището и общината. Сега и кандидат студентка в УНСС – гр. София

Деси, как такова младо момиче успява да се справя, и то много добре, с толкова неща наведнъж. Отлична ученичка си, отнасяш се сериозно към учебния процес, много добра, даже бих казал превъзходна танцьорка си в Състава за народни танци „Луди Млади“ към читалището, активен турист си, представяш Тополовград по различни международни проекти и програми. Има ли още нещо, с което се занимаваш, и как ти стига времето за всичко това?
Някак си успявам да се справям /смее се/. Аз винаги съм искала да бъда активна, да участвам пълноценно в обществения живот, да изпробвам възможностите и познанията си в различни сфери. Опитвам се да намирам време за всичко това, което изброихте, освен това обичам да чета хубава художествена литература, да прекарвам колкото може от времето си със семейството ми. Това за мен е много важно, още повече, че ми предстои тази година да уча в друг град, надявам се, затова времето с най-близките ми хора е много важно. Имаме и нещо като малка вила с животни в двора ѝ, обичам за ходя там, и въобще да бъда сред природата.

Като стана дума за друг град, как върви кандидатстването, изпитите на които се явяваш сега предварително, какво си избрала като твоя бъдеща професия? Сред твоите съученици има ли други, които са си избрали този вариант за предварителните изпити и към какви професии се ориентират? Как ви се отрази това разпокъсано обучение – непрекъснато преминаване от присъствена в дистанционна и обратно?
За сега нещата вървят доста добре, насочила съм се към УНСС в София, явих се вече на един изпит, резултатите ми са много добри, сега чакам оценката от втория. Изпитите са предварителни в три модула, аз съм избрала български език, математика и история. Професията, към която съм се насочила, е от сферата на икономиката, избрала съм си няколко специалности, но конкретното насочване към определена ще бъде, ако се справя с изпитите докрай.
Има мои съученици разбира се, като на някои още не са им дошли датите, а аз бях с още две момичета на изпитите, кандидатстваме заедно. Интересно е, че от нашия клас почти половината искат да продължат да учат във ВУЗ-ове и да станат учители, да се отдадат на тази благородна професия. И тъй като ги познавам добре, смятам, че от тях ще излязат прекрасни учители и възпитатели. Не беше лесно с това, както казахте, разпокъсано обучение. Беше по-трудно, някои неща от учебния процес изостанаха, не беше както при ежедневното присъствено обучение.
При нашия випуск добре бе поне това че сме в по-горен курс и повечето сами успяваме да се справяме, да попълваме знанията си, да извличаме нужната и необходима информация от допълнителни източници. Когато се връщахме присъствено, учителите ни помагаха, така че общо взето се справихме, но по-добро от присъственото, живото обучение няма.

А как вървят танците, другият ти голям ангажимент? За Националния празник бяхте направили и изнесохте една чудесна постановка.
Специално за 3 март винаги сме се опитвали и старали да направим нещо по-различно, нещо специално. Това разбира се е благодарение на нашата ръководителка Дора Бурналова, която е и моя леля, и видяхте, че танците които представихме, бяха много добре посрещнати от публиката. За мое голямо съжаление, което много ми тежи, е фактът, че танците /народните –бел. ред./ вече не са едно от най-желаните неща за занимание в свободното време. Това с особено голяма сила се отнася за момчетата, не знам на какво се дължи това – някакъв срам или страх да се впуснат в това, бих казала, хубаво приключение.
Ето например в нашата фамилия танците са семейна черта, но брат ми няма някак си афинитет към тях, знае ги хората, играе ги, но според него не се вписва в танцов състав. Тази година и доста от момичетата, които сме в състава, ще излезем от него – завършваме 12. клас и ще отидем да учим или работим на други места. Надявам се да се намерят нови хора, които да се запалят от това изкуство и традиция и да го продължат, защото състава е нещо много хубаво. Бих казала още, че благодарение на този и другите състави към читалището, Тополовград разцъфва по време на изявите им. Добре е да се зарадват хората по някакъв начин и да им стане по-леко и хубаво на душите.
Народните танци в състав изискват отдаденост и най-вече да ти идва отвътре, от сърцето, защото тук наистина става дума за любов, а не за някакви технически умения.

А другото ти занимание – туризма или влечението към природата, не знам как да го нарека, продължава ли да те тегли и в тази посока? И изобщо ти и твоите приятели, въобще младите хора на горе-долу вашата възраст, какво правите когато не сте ангажирани с училище, самодейност и други организирани, така да се каже дейности? Какво ще ни кажеш и за международните прояви в които си участвала?
Като бях по-малка бях и редовен участник в проявите на Туристическото дружество в града ни. Сега във връзка със завършването на средното образование и кандидатстудентските изпити в УНСС ми остава по-малко време за това, като организирана дейност. Но не изпускаме аз и моите приятели всяка възможност за излизане сред природата, като особено интензивно това правим през летните месеци.
Надявам се влечение то ми към природата и особено тази в Сакар планина да остане завинаги. Ами то не е чак толкова интересно, но например сега, когато почти всички станахме шофьори, доста често при хубаво време ходим с колите до Беседките на Вишеград да си направим пикник. Или се събираме в някоя къща или в някоя кола, просто да сме заедно, да разговаряме или да играем на някакви настолни игри, просто си намираме и създаваме развлечения.
Общуването за нас е потребност, особено по време на Ковид епидемията, когато и училището беше он лайн и така се губи връзката помежду ни. Това изобщо не ни харесва и затова при всяка възможност гледаме да наваксаме. Още повече, че законите на живота са такива, че скоро ще се разделим, ще се пръснем в различни посоки в страната, някои и в чужбина и затова сега просто искаме повече време да сме заедно.
В класа сме 21 ученици и почти всички, с малки изключения от 2-3-ма, които още не са решили, искаме да учим по-нагоре. За участието в проектите с Туристическото дружество „Вишеград“ участвахме в един с Турция. Първо бяхме на групи у тях, после те ни върнаха визитата, като целта на проекта беше взаимното опознаване на планините Сакар и Странджа. Беше много приятно и различно, срещнахме се с нови хора с различна култура и начин на живот. С доста от тях поддържам връзка и до днес. От училището пък бях по проект във Хърватия и мога да кажа, че контактите също бяха много приятни, защото да се срещнеш с връстници от други държави, да намериш допирни точки и да видиш как е там и да направиш сравнение как е у нас, те обогатява много. Дано и занапред да имам такива възможности, много е полезно и обогатяващо наистина.

Имайки предвид това което се случва с други випуски преди вас, мислиш ли, че е възможно след следването, вашето поколение да се обърне отново към Тополовград. Вече като специалисти да работите тук или да създавате условия за работа и задържането на хората в малката ни хубава община? Дали може да има такава надежда изобщо?
Честно казано, това е една доста обсъждана тема от нас. Често си говорим за това, защото всъщност ние много обичаме града си и ни тежи това, че той и общината като цяло с годините запустяват и западат все повече. Някои от нас сме са насочили към професии, които могат да се работят и тук. Още повече, че по време на тази Ковид пандемия се видя, че някои професиите без проблем могат и онлайн да се работят. Така че можеш да работиш от където и да си в момента и на практика да бъдеш навсякъде.
Говорили сме си, че много от нас ако имаме възможността да работим това, което искаме и от мястото където искаме, бихме предпочели да се върнем тук. Защото Тополовград е наистина малък град, но си има и своите положителни качества – спокойствието, тишината, природата, хората. За съжаление обаче само това не стига, защото без развита или поне развиваща се икономика, без здравно и медицинско обслужване, без всички останали условия за задържането на хората тук няма как да се получи.

Какво пожелаваш на себе си, на семейството си и на всички хора?
Честно, никога специално не съм се замисляла, но в момента мога да кажа, че най-важното е здравето и го пожелавам на всички. Ако сме здрави и се подкрепяме, всичко останало може да се направи или получи. Затова пожелавам това на всички хора, да са преди всичко здрави.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев март 28, 2022 09:58
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама