Махамат: „Навсякъде ме преследваха, но в България хората са добри“

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 21, 2021 10:26

Махамат: „Навсякъде ме преследваха, но в България хората са добри“

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 17 декември – 6 януари 2021 г., брой 46/978 година
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани

Свързани публикации

Съвместна публикация на
„Сакарнюз“ и „Маргиналия“

Срещаме Махамат първия път случайно в харманлийско кафе, където е заедно с общ приятел. Разговорът бързо става интересен и решаваме да го продължим. Надълго ни разказва перипетиите на един различен човек, принуден да бяга тайно от семейството си и без перспектива да се върне в страната, от която е избягал. Излъчва тъга и благост, мъка от страданието и надежда страшното да остане в миналото. Първият ни разговор беше на английски, вторият, както и интервюто – на френски.

Бихте ли се представили накратко – възраст, националност, дали сте работили, или учили преди?
Аз съм Махамат Абакар, студент от Чад. Роден съм на 18 март 1995 г. И основно, и средно образование учих в Нджамена, столицата на Чад. Завърших колеж и гимназия в турско религиозно училище. Българите не познават добре моята родина. Чад е държава в централна Африка, площта е 1 284 000 km2, а населението й е 16 милиона и се състои от различни етноси.

Кое е Вашето семейство? Как реагираха на решението Ви да мигрирате? Трудно ли е да заминеш, да се отделиш от него? Липсват ли Ви? Мислите ли да ги доведете в Европа?
Моето семейство – баща ми, двама по-големи братя и сестра, живеят в Нджамена, имам близък приятел в друг град – Moundou, с него живяхме няколко години. Майка ми почина през 2013 г. поради проблеми при раждане. Моето семейство не знае, че съм мигрирал в България.
Да, много е трудно да напуснеш родината си. Но когато се страхуваш да живеещ там, защото си различен, си принуден да бягаш. Ужасно е трудно, защото тръгваш, а не знаеш къде отиваш, можеш ли да живееш в друга държава, или не, но аз трябваше да напусна страната. Да, моят приятел, с когото бяхме заедно почти пет години, много ми липсва.
Не, не мисля да водя семейството си в Европа.

Какво платихте на каналджиите? Със спестявания, или сте продали нещо, за да финансирате пътуването си до Европа?
Няма друг начин да се замине за Европа – трябва да се плаща на каналджии. Преди да почине, майка ми ми по-дари златна обеца, която продадох. Пътувах първо до друга африканска страна, а оттам за Турция. След това трябваше пак да плащам за пътуването до Европа.

Говорите четири езика – френски, арабски, турски, английски. Как, къде и кога станахте полиглот?
Да, наистина, получава се естествено. Арабски и френски са официални езици в Чад. Турски учих в гимназията в Нджамена, а по-късно живях в Турция. Английският е глобален език, учи се отвсякъде, а и участвам в курс по английски два пъти седмично.

Какво Ви насочи по пътя към изгнанието? Трудно ли е да вземеш решението да избягаш от страната си? Какви превратности сте преживели по време на дългото пътуване от Чад до България? Изнудваха ли Ви каналджиите? Пеша ли се придвижвахте или сте били превозван с камион? През какви други държави сте минавали или сте живели там?
Мигрирах, защото съм в опасност, трябваше непременно да напусна страната. Аз съм от ЛГБТИ общността, а това е нелегално в моята страна. Те ме удряха, измъчваха и ме заключваха в малка стая без ядене или тоалетна за седем дни, накрая искаха да ме убият. Напуснах семейството си, за да остана с моя приятел в друг град в Чад. Пуснаха моя снимка в социалните мрежи на летището. Не се хранех добре, не спях добре, много се страхувах да не ме намерят. Живях така пет години – не излизах през деня, само през нощта излизах да повървя един час с шапка и очила. Един ден сутринта моят приятел излезе навън. Хора го нападнаха, биха, измъчваха. И полицията дойде, хванаха го, до сега нямам новини от него. И аз избягах в съседна държава.
Да, много е трудно да вземеш решението да напуснеш страната си. Понеже тръгваш или не знаеш, никого не познаваш в държавата, дали има опасност или не. От Нджамена до друг град вървях пет дни. Живях в Камерун няколко седмици, след това заминах за Турция. Живях в Истанбул шест месеца. Наех стая в малък хотел. Потърсих работа и започнах в магазин за дрехи. Една сутрин познати на работодателите ми ме погледнаха, започнаха да ме обиждат, нападнаха ме, последваха ме до мястото, където живея, казаха на рецепцията на хотела, че съм хомосексуалист. Един господин дойде, взе ми куфара и го хвърли навън. Попитах го защо, а той ми каза: „Нямам места за хора като теб“. До хотела имаше малко кафене, където седнах и плаках. След няколко часа отидох на автогарата. Не знаех какво да направя. Плачех. Един господин дойде при мен и ме попита защо плача. Аз му разказах моята ситуация и той се обади на свой познат, който се оказа каналдджия. Много се страхувах. Тръгнахме заедно към дома му и останах там за няколко дни. След това той направи така, че да дойда в България.

От колко време сте в България? Къде живеете в момента? Какви други градове познавате?
От 15 месеца съм в България, в момента живея в Харманли. Градовете, които съм посещавал, са Стара Загора, Хасково и София.

Какви са първите Ви впечатления от България и българите? Какво харесвате и как оценявате живота тук? Какво харесвате по-малко, или изобщо не? Имате ли трудности в живота си тук?
В България и сред българите ми направи впечатление, че те са най-добрите хора. Ако не те познават, са дистанцирани от теб. Но когато се запознаеш с тях, те те харесват много и те търсят, разбират проблемите ти и ти помагат. Хареса ми вашата култура, много различна от моята родна страна. В България това, с което още не съм свикнал, е студът Тук в България зимата е много дълга – почти 7 месеца. Много различно е от Африка.
Още чакам статут и това много ме притеснява – не спя добре, не се храня. През цялото време си мисля кога ще получа статут, какво ще правя в бъдеще. Не е лесен животът на беглеца.

Къде се чувства по-добре един бежанец – в анонимността на столицата или в по-тихата атмосфера на малкия град Харманли?
Харманли е по-доброто място за мен. Това е малко тихо градче, хората са спокойни и е по-евтино.

Познавате ли други африканци в България? Общувате ли с други бежанци и мигранти?
Познавам и други африканци в България, но не общувам с тях. Общувам с други бежанци и мигранти в Харманли.

Смятате ли, че ситуацията в Чад може да се подобри и да се върнете? Или напротив, мислите да доведете членове на семейството си? Ще посъветвате ли други сънародници да дойдат тук?
В Чад ЛГБТИ хората са извън закона. Това е религиозна страна, която не мисля, че ще се по-добри и че аз бих могъл да се върна. Много опасна страна за ЛГБТИ общностите.
Не, не мисля членовете на семейството ми да дойдат тук в България. Не, не съветвам търсещите убежище от ЛГБТИ общността да дойдат тук, защото Агенцията за бежанци в Харманли не защитава ЛГБТИ общността. Ние сме уязвими в нашите страни на произход заради незаконната хомосексуалност. Те искат да ни убият или да ни вкарат в затвора заради нашата сексуална ориентация. Напуснали сме страната. Дошли сме тук в търсене на закрила, но Агенцията за бежанци в Харманли отказа да ни защити.

Имате ли вече приятели и добри познати сред българи, мигранти и бежанци тук?
Да, имам приятели българи, имам добри познанства с българи и много добри познанства с мигрантите тук в България.

Кои – хора (без имена), институции, организации – ви помагат да се интегрирате тук и да преодолеете травмата от изгнанието? Чувствате ли се в безопасност? Имате ли работа? За каква работа мечтаете?
Има хора и организация, които ми помагат много с храната, с дрехите дори и с квартирата. Да, чувствам се в безопасност. Аз съм в охраняем апартамент. В момента не работя. Нямам още статут и разрешение за работа, поради което не работя.

Какви са Вашите мечти и планове за бъдещето?
Моята мечта е, ако Агенцията за бежанци приеме молбата ми за убежище, да продължа образованието си тук в България, да стана лекар и да помагам на хората.

Какво още бихте искали да кажете на читателите на сайта за човешки права Marginalia и местния вестник SakarNews?
Много им благодаря, че правят видими бежанците и мигрантите тук в България. Много се радвам за работата, която вършат, и че показват на българския народ, че всички бежанци и мигранти са от различни държави и имат различни проблеми.
И много благодаря на проф. д-р Анна Кръстева и нейния екип.

И ние много благодарим за изключително интересното интервю.
Анна Кръстева – CERMES, и Иван Атанасов – SakarNews

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 21, 2021 10:26
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Прокопи декември 21, 11:06

    Ей Иване много си загрижен за п..* от Чад. Виж по добре се заеми със антиваксарите че много отрова сеят в последно време. Ти как си би ли трета бустерна или се готвиш за четвърта. А и да те попитам Америка за България какв общо имаш с тях.

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама