Мария Градешлиева: До „Св. Троица“, където природата и духовността се преплитат, фестивалът има бъдеще

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юли 1, 2021 07:45

Мария Градешлиева: До „Св. Троица“, където природата и духовността се преплитат, фестивалът има бъдеще

Акценти

  • Регионален вестник, # 24/956 година XVIII, 25 юни - 1 юли 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Мария Градешлиева е директор на НУФИ „Филип Кутев“ –Котел от 22 години. Родена е в Ямбол през 1963 г. Завършва средното си образование в СМУ „Филип Кутев“/тогава/ в Котел, а висшето – в ВМПИ, сега АМТИИ „Проф. д-р Асен Диамандиев“, в Пловдив.
От 1982 г. до 1997 г. е преподавател по тамбура и методика в училището.
Асистент е по тамбура в Шуменски университет „Св. Константин Преславски“ до 1997 г. Завършва и право във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2009 г. Носител е на националната награда „Кристална лира“ за успешен мениджмънт на художествено-творческата и концертна дейност на училището през 2015 г., а с почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики на Министерство на културата е удостоена през 2017 г.

Госпожо Градешлиева, за първи път ли идвате на този Фолклорен фестивал край манастира „Света Троица“?
Да, разбира се, имам любезната покана от Община Тополовград, лично от господин Ников, който е председател на журито и съм много щастлива, защото тук в рамките на два дни видях един малко позабравен фолклор т.е. изворен фолклор. Срещнах се отново с него и съм много щастлива, че видях стари образци, които пресъздават групите участници във фестивала. Това е неговото 40-о издание, както знаем, има своите традиции, групите и участниците са не само от региона, а и от по-далечни населени места в различни категории. Интересно е тук.

Как според Вас ще го запазим този тип наш фолклор? Човек и да не е специалист, вижда, че източниците на изворния фолклор поради много причини и най-вече заради естественото си отиване от този свят, стават все по-малко?
Запазването на първо място става във семейството, от там на ниво селище, от там с гордост мога да заявя в нашите училища по фолклор – НУФИ „Филип Кутев“ в Котел и другото в Широка лъка. Разбира се и по читалищата, където все още съществуват такива групи за изворен фолклор на принципа на единомисленето, събирането на хората по интереси в тези читалища. Мисля, че този ентусиазъм скоро няма да изчезне и по този начин ние ще имаме възможност да съхраним и предадем фолклора си.
Оптимист съм в това отношение, защото виждам изключителната емоция от страна на възрастните хора, които си дават сметка, че това са може би последните им възможности за изяви на сцената. Виждаме и как те увличат своите млади съмишленици – внуци, дъщери, синове, заедно да музицират на една сцена, което е много ценно. Това е потвърждение на думите, които казах преди малко, че е много ценно любовта към фолклора и фолклорните традиции да се предадат в семейството и днес го виждаме тук на сцената.

Стана дума преди малко и за музикалните фолклорни училища. Как по-специално виждате ролята на двете училища – в Котел и Широка лъка, и многото музикални паралелки в страната за съхраняване, пренасяне и пресъздаване на българския фолклор?
При нас освен обучителния процес имаме и чисто издирвачески и изследователски процес под ръководството на нашите учители. В библиотеката и фонотеката на училището имаме съхранени много изворни образци на фолклора, от които нашите ученици се учат. Непрестанно възстановяваме някои такива образци – в по-съвременен вид, разбира се, ги интерпретираме. Тази богата литература – музикална и текстова, която съществува в нашето училище, спомага за това да се обучават на професионална основа учениците ни. От своя страна те когато станат преподаватели, започват пък те да предават професионално всичко научено.

НУФИ „Филип Кутев“ в Котел е не само Вашата работа, но и кауза вече много години. Какви нови образователни програми сте въ-вели в последните години? Излизате ли от сферата на типично българските битови народни инструменти? Кое е новото?
Да, има нови неща. Преди седем години въ-ведохме нов и то много популярен музикален инструмент – акордеона. Идеята беше, че в последно време се родиха и нароиха много клубове по танци и ще има все по-голям глад за корепе-титори акордеонисти и решихме да открием тази специалност при нас. Тя има своя голям успех и затова, защото сме привлекли един от най-добрите акордеонисти – професионалисти в България – Пламен Димитров. Той успя да запали учениците ни, защото е отличен учител и вдъхновител, добър ментор на учениците, води ги по конкурси, мотивира ги да се учат и свирят. Те свирят не само народна музика, а и класика, получават цялостна подготовка и считам, че имаме бъдеще да изградим една добра школа по акордеон в бъдеще.

В един разговор с Вас преди доста години изразихте силно притеснение от състоянието на материалната база на училището. Спомням си, че с голяма надежда очаквахте помощ от възрастни чуждестранни туристи. Какво е положението сега?
Сега вече нямаме този проблем, австрийските пенсионери дариха доста средства за училището, трябва да благодаря и на нашия спонсор и благодетел Калин Сутев. Един бизнесмен с голямо сърце, който ни доведе тогава тези седем хиляди и двеста туристи от Австрия и Германия, които подариха на училището съвсем спонтанно значителна сума. С тези средства направихме ремонт на три етажа от общежитието – 56 помещения, а от там стартира и големият проект по „Региони в растеж“, който реализирахме заедно с екип от Министерството на културата.
Така от миналата година се радваме на една нова многофункционална зала и по този начин завършихме нашия блоков комплекс. Сега вече децата имат възможност и да спортуват, имат нови зали за танцуване и изобщо базата ни в момента е на едно много високо, модерно ниво.

Има ли все още голям наплив от желаещи да се учат в повереното Ви училище? За коя специалност кандидатстват повече деца – при инструментите, при танците или за пеенето?
Няма да се лъжем, че последните години инструменталистите са някак си по-обрани, за сметка на танцьорите и певците. Правим всичко възможно да ги създаваме още от малките си класове. Не знам дали знаете, но ние от няколко години имаме ученици още от първи клас. Така самите ние си изграждаме кадри за по-горните класове, освен външния прием. По-този начин мислим, че ще преодолеем този дефицит на ученици инструменталисти в училището, създавайки нагласа у тях към съответния инструмент още от малки.

С кои Ваши възпитаници през годините се гордеете най-много? Кои се издигнаха най-много в професионалното си развитие и са достойни представители на школата на НУФИ „Филип Кутев“?
Аз този въпрос не го обичам много, защото нашите успешни ученици са много и все пропускам по някой и рискувам да ми се разсърдят. Защото започвайки от Теодосий Спасов, Димитър Христов – диригента на оркестъра за народна музика на БНР, Пейо Трендафилов, Бинка Добрева, Радостина Кънева, Димитър Левчев, Сашо Барулов, Цветан Цвятков, Данчо Радулов, Дафинка Дамянова…, ами много са, затова ви казах, че не искам да ги изброявам, защото много от тях ще пропусна, просто без да го искам.

Имате ли сега от нашия край способни и талантливи деца, които учат и се подготвят във Вашето училище?
Има разбира се. Ето да вземем например гъдуларя Наско Тенев, който е тук от село Синапово. Той още на тази възраст е изключителен млад музикант и професионалист. Видяхте го и го чухте вчера тук на сцената. Той е в единадесети клас, дете което много се старае и за него винаги казвам, че е човек, който буквално спи със гъдулката и ще стане добър професионалист и музикант. Наско е точно от тези деца, които не пускат гъдулката и можеш да го видиш да свири по коридорите в стола и пред него. Вечер късно, сутрин рано, така, че професионалист се става по този начин с тази отдаденост и разбира се съчетано с безспорния талант, който има това момче.
Има и други деца като него, които много обичат своите инструменти и пеенето, свирят и пеят извън училищните рамки, печелят много конкурси и фестивали. Ние много се гордеем с тях. Ръководството на училището полага изключително голямо старание да участваме в международни фестивали и конкурси. Сега пандемията ни ограничи, отне ни този шанс, но да сме живи и здрави, пак ще продължим участията си конкурсите. Имаме достатъчно покани и ще възобновим тази част от нашата дейност, защото тя е много ценна за нас.

Да се върнем и към нашия фолклорен фестивал край манастира „Света Троица“. Как го виждате за в бъдеще?
Фестивалът ще има бъдеще! След като е оцелял четиридесет години, една достолепна „фестивална“ възраст, при целия този ентусиазъм, с който работят организаторите – Общината и читалището в Тополовград, бъдещето е пред него. Още повече на това хубаво, бих казала духовно място – тук до манастира, където и природата и духовността се преплитат, мисля, че съборът и фестивалът имат своето бъдеще. Дано да сме живи и здрави и да се радваме на неговото провеждане през годините напред!

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юли 1, 2021 07:45
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама