Красимира Ятакчиева: „Общината, хората и всичко, на което бях посветена, ще останат завинаги в сърцето ми“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 9, 2021 07:48

Красимира Ятакчиева: „Общината, хората и всичко, на което бях посветена, ще останат завинаги в сърцето ми“

Акценти

  • Регионален вестник, # 5/937 година XVIII, 5 - 11 февруари 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Госпожо Ятакчиева, достигнахте до момента, в който прекратявате активната си трудова дейност и излизате в пенсия. Как възприемате този факт, готова ли сте за него, за промените, които ще настъпят във Вашия живот?
Да си тръгна навреме е нормалното поведение на човек, извървял професионалния си път и се радвам, че имам усета да го направя. В продължение на 33 години бях началник на отдел в Общинската администрация и отговарях за основните дейности на Община Тополовград в духовната и социалната сфера. Приемам за естествено да се пенсионирам и да дам възможност на по-млади хора с нови идеи да продължат многостранната дейност на отдела. Важното за мен е, че съм здрава и ще продължа живота си по по-различен начин.

Кога бе началото, кога дойдохте в Тополовград и колко са годините, през които работихте в администрацията на Община Тополовград? Как успяхте да се съхраните на работното място, през всичките тези бурни години на т. нар. преход?
Бях на 28 години, когато през 1988 г. започнах работа в Община Тополовград. Покани ме Ирина Костова – една невероятна жена, която остави отпечатък в живота ми и ми помогна да се превърна в това, което съм днес. В началото отговарях за образованието и културата, впоследствие отделът се разшири и отговорностите ми се увеличиха, като обхванаха социалните дейности, здравеопазването, протокол и връзки с обществеността, спорт, туризъм, работа с младите хора и хората с увреждания, малцинствата, неправителствените организации, вероизповеданията.
През тези 33 години не си спомням ден, в който да не съм имала работа. Много бяха трудностите, проблемите, предизвикателствата. Това, което ми помогна да се справя, беше, че уважавах труда и усилията на другите – на хората, с които работех – учителите, самодейците, дейците на образованието и културата, социалните и медицинските специалисти, спортните деятели и всички, с които професията ме срещна. Имах чисти и приятелски отношения с много от тези хора, подкрепях ги според възможностите си, стремях се да създам добра и спокойна среда. Винаги съм вярвала, че над всичко в живота ни трябва да стоят човешките отношения.

С колко кмета на общината работихте през тези години и какво като спомен от съвместната Ви работа с тях ще запазите най-вече, както в положителен, така и в отрицателен аспект? Как толкова дълги години успявахте да постигнете разбирателство с колегите си и другите служители на чисто професионална основа? Каква е рецептата?
За мен беше чест да работя под ръководството на кметовете на Общината Петър Пашов, Стоян Господинов, Коста Костов, Данчо Трифонов, д-р Николинка Вълчева, Евтимия Спасова, Божин Божинов. Имам много спомени от работата си с тях, ще запазя завинаги най-хубавите. Отнасям се с уважение към всички кметове, с които съм работила.
Стараех се да поддържам професионални отношения и коректно партньорство с Общинския съвет и с всички институции на местно, регионално и национално ниво, свързани с дейностите, за които отговарях.
33 години не са малко, за да натрупаш опит, да се обогатиш, понякога и да се разочароваш. Обичах работата си, което се случва рядко. Не съм направила нищо повече от това да съм посветена на всичко, което върших, и го правех с любов.

Ваш е изразът: „Културата е визитната картичка на Тополовград“. Сферата на културната дейност ли беше най-приоритетната за Вас или да кажем образно в случая – една майка не може да дели децата си. Защото Вие отговаряхте за куп неща в духовната и социалната сфера като цяло?
Това, с което се гордея, е, че по времето, когато отговарях за културата, Тополовград стана разпознаваем с културния си живот не само в България, но и в чужбина. Удовлетворена съм, че успях да приобщя в работата си в областта на културата личности като Трифон Ламбов, настоятелите на читалищата в общината, прекрасната Райна Зотова – моята възпитаничка, с която се гордея. Много са поводите на тополовградчани за гордост от постиженията в културата – аз имах удоволствието да съпреживея лично успехите на всички, които славиха Тополовград през тези години – артисти, художници, певци, инструменталисти, танцьори, поети, писатели и на всички, посветили се на изкуството и културата.
Едва ли гражданите съзнават колко усилия стоят зад организацията на едно събитие и че с началнически подход и чиновнически манталитет трудно се привлича интересът на хората. Обичам да работя с млади хора, но да се опирам на хора с опит, които имат професионално отношение към работата. Имах страхотен екип в Община Тополовград, надявам се да надградят постигнатото и да ме помнят с добро. Често се шегувах с тях, казвах им, че ги моделирам, за да бъдат адекватни на работата, за която отговаряхме. Благодарна съм на Виолета Господинова – блестящ професионалист, и на всички колеги, с които през годините работих. Те ми вярваха, разчитаха на мен, доверяха ми се за всичко – и по служебни, и по лични въпроси. Заедно с г-н Божинов положихме много усилия и развихме адекватна система от социални услуги, за да се задоволяват в по-широк план потребностите на хората в затруднено социално положение.
Имах честта да работя с интелигенцията на Тополовград. Бидейки учител по професия, винаги съм се прекланяла пред благородния учителски труд и съм се отнасяла с уважение към учителите и приоритетно съм работила за решаване на проблемите на образователните институции в общината.

Какво считате като свое най-голямо достижение през годините на работата Ви в ОбА? Какво от мечтаното, планираното, от случайно дошлата, но добра идея, намерение, виждане успяхте или не можахте да реализирате в професионалната Ви дейност? С какво най-много се гордеете и за какво най-много съжалявате?
Всеки човек си има голяма любов – моята е Театралният фестивал „Велко Кънев“. Бях сред основателите на фестивала, обичах го и му бях предана. Фестивалът ми даде възможност да се докосна до невероятни личности, допринесли за културата на България. Не мога да изброя всички, но приятелството с Велко Кънев ме направи различна – по-добра, по-отворена, по-ценяща голямото изкуство.
Фестивалът ме срещна с десетки дарители, които въпреки трудностите на времето, подпомагаха културния ни живот. Благодаря на тях и на всички благодетели, които през годините участваха в благотворителните кампании, организирани от Община Тополовград в подкрепа на болни и страдащи хора, сред които най-значимата беше за големия тополовградски спортист Георги Киряков.
За съжаление не успяхме да възстановим една от гордостите на Тополовград – Международният пленер по живопис „Сакар“ и се надявам това да се случи в бъдеще.
Нищо не може да се сравни с чувствата ми, свързани с 25-ото юбилейно издание на Международния театрален фестивал „Велко Кънев“, което за съжаление не се проведе през 2020 г. Ще се радвам, ако през тази година фестивалът отново събере любители и почитатели на театралното изкуство.

Човек като Вас не може да стои бездеен. Ако не е тайна, може ли да разкриете какви са Ви плановете занапред. Ще поддържате ли връзка с Общината, Читалището и другите институции, с които сте работила? Готова ли сте да помагате, ако разбира се Ви потърсят?
От всички дейности, за които отговарях, ми остана само една – продължавам да бъда член на Настоятелството на читалище “Св. Св. Кирил и Методий-1894“ – Тополовград, на което служих в продължение на 33 години всеотдайно и с любов, без никога да съм поискала нещо за себе си. Читалищата и училищата са духовни светилници и се нуждаят от подкрепата на обществото. Те са като Църквата, на тях трябва да се дава и да се служи, защото това, което те ни дават, всъщност е всичко, от което се нуждаем в духовен план. Един ден кризите ще свършат и животът ни ще стане нормален. И ще осъзнаем, че всъщност най-много сме изгубили, като сме се лишили от съприкосновението с духовните ценности, макар и не по наша вина. Готова съм с опита си да бъда полезна на всички, които имам потребност от моята помощ.

Какво ще пожелаете на досегашните си колеги, на хората от общината през тази и следващите години?
През целия си професионален живот написах много сценарии, слова, послания. Имах задължението да отправям поздравления на всички публични събития на Община Тополовград. Във всичко, което казах и написах, се съдържа моето послание за бъдещето на община Тополовград.
Аз не съм от Тополовград, но това е моят град, защото жената е оттам, където е отгледала детето си. В този смисъл бъдещето на нашия град винаги ще ме вълнува и ще бъде завинаги моята болка и моята радост. Пожелавам на всички, които милеят за Тополовград, да се обединят и да работят за неговия напредък!
Благодаря на господин Божинов, на общинските съветници, на моя екип и на всички колеги за отношението им към мен!
Всичко, за което разказах в това интервю, ще ми липсва много! Но животът продължава! Имам прекрасно семейство – съпруг, дъщеря, близки, приятели, които обичам и които ме подкрепят.
Пожелавам си да съм здрава и всички, които обичам, да са здрави! Останалото може да се постигне!
Имам мечти и планове за нови начинания. Дано се сбъднат!
За мен беше чест да нося отговорностите на отдел „Хуманитарни и социални дейности“ при Община Тополовград в продължение на 33 години!

Използвам случая, от името на Информационната агенция „Сакарнюз“ да Ви благодаря за ползотворното сътрудничество през годините!

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 9, 2021 07:48
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 867 007 преглеждания