И в селските училища могат да се правят хубави и интересни неща

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юли 6, 2022 09:37

И в селските училища могат да се правят хубави и интересни неща

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 1 - 14 юли 2022 г., брой 25/1003, година XIX
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

Интервю с Росен Пурлантов, Мария Кирязова и Матео Атанасов:

Господин Пурлантов, как децата от ОУ „Иван Вазов“ се справиха с постановката на „Непокорната принцеса“, предизвикала такъв голям интерес в с. Устрем и не само там?
В случая ние избрахме един нелесен жанр – трагикомедията. Докато в първата част на постановката имаше усмивки, смях, забавление, то в последната ѝ доста от зрителите така да се каже бяха „хванати за гърлото“, някои се разхлипаха, други направо заплакаха. Това за мен беше искреното доказателство, че което видяха на сцената ги впечатли и им допадна.
Театралната студия „Антракт“ при ОУ „Иван Вазов“ – с. Устрем, вече е с изградена традиция и представянето на децата – актьори в постановките ѝ вече не е изненада. Тази пиеса – „Непокорната принцеса“ от Теодора Попова, е вече четвъртата ни подред. Преди нея реализирахме „Приключения опасни с герои сладкогласни“, „Смешни страшки с герои без опашки“ и „Котаракът с чизми“. За мен като постановчик и режисьор бе истинско удоволствие да работя с този съвсем млад екип, с тези чудесни и умни деца. А че са такива, може да се убедите след разговора с изпълнителите на главните роли – четиринадесетгодишните Мария Кирязова и Матео Атанасов, които са тук.

Мария и Матео, кое за вас бе по-голямото предизвикателство като главни герои в тази пиеса – дългите и натоварени репетиции под надзора на взискателния режисьор – господин Пурлантов, или явяването ви пред публиката на премиерата на постановката?
Мария Кирязова: За мен определено явяването на сцената пред публиката не беше за първи път. Вълнението е голямо, защото ако на репетициите има паузи, шеги и закачки, повтаряне на сцени, когато нещо се обърка или сгрешим, то излизането пред публиката на премиерата и въобще на всяко представяне е съвсем друго нещо. Напрежението, особено в началото, е голямо. Дали всичко ще стане както трябва, или пък ще се изложим…, за щастие всичко мина добре.

Матео Атанасов: За мен притеснението беше определено по време на представлението, защото като видях залата пълна с хора, взех да се притеснявам, обзе ме, както казва господин Пурлантов, „сценична треска“. Със самото започване на представлението постепенно увереността ми се възвърна, казах си, че ще дам всичко от себе си и аплодисментите, които получихме, показаха, че сме се представили добре, с увереност и спокойствие.

Вие и двамата сте във съвсем млада, юношеска възраст, почувствахте ли във вашите връстници някаква завист от това, че вие сте избрани да изпълнявате тези роли и заслужените аплодисменти за това? Или пък просто вашите приятели ви помагаха да се справите по-добре – с добро чувство, отношение и другарско подпомагане?
Мария: Мисля, че нямаше завист, защото целият клас сме приятели. Не мисля, че някой е изпитвал завист към другия, защото е бил в по-голяма роля или че изобщо е бил в роля, а те не са. Всичко си беше най-добронамерено, както трябва да е между приятели.

Матео: Аз мисля, че беше обратно, защото има завистливи хора независимо, че сме заедно от съвсем малки. Някои реагираха по доста неприятен начин. Това обаче мен изобщо не ме притесни, просто се организирах, научих си репликите и ролята и мисля, че се представих добре, и аз, и всички като цяло.

Вашият режисьор освен това му амплоа е и ваш учител по английски език. Лесно или трудно работехте с него. Все пак подготовката на една постановка е сериозна работа, не всичко е шеги и закачки. С кой се разбирахте повече – с режисьора или с учителя?
Мария: Имаше от всичко, все пак и ние не можем да стоим постоянно мирни. На нашата възраст лесно се разсейваме и отклоняваме вниманието си. Но къде с шега, къде с малко по-строг тон господин Пурлантов успяваше да задържи вниманието ни и да се концентрираме върху репетициите и самата постановка. Еднакво добре се разбираме с него и в двете му роли – и на учител, и на режисьор.

Матео: Напълно съм съгласен с казаното от Мария. Ние се разсейваме постоянно и в различни посоки, но г-н Пурлантов умее да привлече вниманието ни.

Вие и двамата вече сте утвърдени млади актьорски таланти на местна сцена – и в Устрем, а и в общината. Освен това сте в последния, седми клас на ОУ „Иван Вазов“ и неизбежно ще трябва да продължите да учите на други места. Какво по-нататъшно образование сте си избрали? А какво ще правите с показаните към този момент ваши актьорски заложби?
Мария: Мисля да кандидатствам природни науки и изучаване на английски език и втори език немски в езикова гимназия „Гео Милев“ в Бургас. След това, ако успея да се доразвия в театрални школи и курсове по време на средното си обучение да кандидатствам в НАТФИЗ.
Едно от първите неща, ако ме приемат в Бургас и когато се ориентирам в средата, е да се запиша в някоя актьорска школа или нещо подобно, за да доразвия това, което мисля, че ми се отдава. Изобщо много ми е приятно всичко това – от запознаването с текста, репликите, които са мои, репетициите и разбира се явяването на сцената.

Матео: Аз съм се насочил към една съвсем обикновено професия, да стана автомонтьор. Мисля да я усвоявам като образование и практика в СУ „Д-р Петър Берон“ в Тополовград в техническата паралелка на училището. Бих искал при всяка възможност да продължа и с актьорството, поне на самодейна основа. Още повече, че господин Пурлантов ръководи Театрална студия и в Тополовград и ще се радвам да мога да продължа и там с това, което наистина ми харесва А за по-нататък ще видим.

Как ще реагирате на една такава теза, че в селските училища не могат да се постигат толкова добри резултати – и в учението, и в други дейности, колкото в градските? Въпросът ми е към тримата.
Мария: Мисля, че това изобщо не е вярно, защото в нашето училище се учим добре, имаме добри учители, родителите ни помагат и не виждам защо да ни делят по този начин. Това е глупаво. И ние можем и правим интересни и хубави неща.

Матео: Това, което казва Мария, е така. Както се вижда, справяме се добре, щом можем да правим и играем в пиеси, и в други прояви в училище, какво от това, че училището е в село. Не виждам разлика.
Росен Пурлантов: Това изобщо не искам да го коментирам. Както се вижда, и тук може да се работи пълноценно с децата и да се постигат добри резултати в училище и да се правят интересни и хубави неща. Важно е да се работи правилно с децата и да им бъде интересно и забавно в училище. Тогава идват резултатите и няма значение дали училището е в село, или в града. Ето с какво искам да го потвърдя.
Тази наша постановка – „Непокорната принцеса“, показа, че децата могат много и не случайно получихме покани да играем в читалището в Свиленград на 28 юни, в Пловдив на младежка сцена и в театъра в Смолян през юли, както и в проявата на Театрална къща „Мариета и Марионета“ през август в Созопол. Вероятно ще има и други покани. А като награда за младите ни актьори, на 29 юни ще ги заведем на постановката на Ямболския драматичен театър „Невена Коканова“ –„Хитър Петър“, която те ще играят в Елхово.
На 30 юни, поради големия интерес в Устрем, те отново ще играят на читалищната сцена тук.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юли 6, 2022 09:37
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама