Златно злато

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 17, 2021 11:39

Златно злато

Акценти

  • Регионален вестник, # 33/965 година XVIII, 17 - 23 септ. 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Ламята спеше сладко в пещерата си и похъркваше, така както само една истински успяла ламя може да похърква. Беше красив екземпляр. Цветът на корема й респондираше с този на грамадната купчина златни скъпоценности, върху който се бе проснала, за да подремне преди около петдесетина години. Ако разбирате от мимиките на ламските лица, бихте разпознали блаженството, изобразено от своеобразната усмивка на влечугото. Десетина зъба се подаваха като бели сталактити иззад привидната кроткост на тази усмивка.

Разкошни ципести
криле обвиваха алчно съкровището,

а дългата червена опашка помръдваше от време на време, галейки бляскавите скъпоценности. Бардовете разказваха, че драконите могат да преброят имането си насън и да разберат за липсата дори на една единствена монета.
Нещо проблесна на около метър от муцуната на ламята и тя сепнато отвори очи. Миглите й бяха дълги като острието на прав меч и извити съвсем не като него (както добре знаете, правите мечове не са извити). Жълтозеленият й поглед се отправи в посока на блясъка. Той се повтори отново.
– Хм – каза ламята.
Светеше сферофонът – прозрачно и твърдо като диамант кълбо. Това означаваше, че някой се опитва да се свърже с нея. Това я изпълни с лека досада, но така и така вече бе будна, с тежка въздишка погали с нокът сферата. Тя потъмня, но в дълбините й не се появи образ. Ламята свъси ветрилообразните си вежди и изръмжа:
– Кой ме търси?
От кълбото долетя далечен глас:
– Аз съм – Креон! Не ме ли помниш, о, Премъдра?
– Не – изстреля бързо ламята, а сводът на пещерата върна няколко пъти ехото, в потвърждение на факта, че драконите имат здрава памет за познанствата си.
– Е как така?! – гласът го раздаде обиден. – Брат съм на старото ти гадже Петрон…
Петрон го помнеше – млад дракон, с когото се беше заиграла преди около двеста години. Красавец беше той, ала много безрасъден и само си бяха преплели опашките няколко пъти. Полудуваха едно десетилетие, покрадоха злато заедно, изядоха няколко героя и толкова. Чак до снасяне на яйца не се стигна.

Драконите имаха доста братя и сестри, така че напълно възможно е този Креон да не го бе срещала.
– Защо не те виждам, Креоне?
– Попаднах в опастност и не трябва да показвам сферата си – отвърна приглушеният глас. – Трябва да ми помогнеш!
– Не, не трябва да правя нищо – запъна се ламята.
– Става въпрос за Златно злато – контрира сферата.
Тишината препълни пещерата, полегна тежко върху влечугото и съкровището му. Ламята се разбуди напълно, зениците й се разшириха, острите уши щръкнаха нервно.
Златно злато.

Това словосъчетание можеше да накара всеки дракон да прелети и до луната, ако чуеше дори и мъгляв слух, че там има от това съкровище. Много малко летящи влечуги бяха се домогвали до него, но всички знаеха за неговата уникалност. То беше най-чистото злато на света – двадесет и пет карата. Как бе възможно това, може би разбираха единствено антверпенските дракони, но без съмнение само споменаването му караше всички от техния род да настръхват и махат с опашки като малки кученца.
– Слушам те – каза бавно ламята.
И Креон й разказа. Как чул за леговище на скални джуджета, в което те криели златно злато. Как се промъкнал там и само на метри от съкровището паднал в яма-капан. Как злобните джуджета му се присмивали и замеряли с камъни от горе.
– За мой късмет – завърши разказа си Креон – сферофонът ми е в мен и мога да се обадя за помощ. В момента е под крилото ми, защото видят ли го джуджетата, се страхувам, че ще ме убият.
– А защо не се обади на брат ти?
– Знаеш го какъв е – рече с горчивина гласът, – запилял се е нейде далеч с някакви палави шведски змейкини и не отговаря. Женкар си беше и такъв си остана! Само твоя номер си спомних в тази тежка ситуация. Моля те помогни ми, ‘щото иначе тия дребните ще ме направят на домашен дракон!!
Истерични нотки на отчаяние се отделиха от сферата и полепнаха злокобно по стените на пещерата.
Безспорно да те превърнат в домашен дракон бе най-лошото за техния вид, ала ламята хич не й пукаше за съдбата на този Креон. В друга ситуация би го оставила за присмех на джуджетата, ала сега… Златно злато, златнозлатозлатнозлатозлатнозлато… Това кънтеше в главата й, усещаше го в ноздрите си, слюнка изпълни озъбената й паст. Съкровището под нея изгуби мекостта и блясъка си, милувката му вече не й се струваше така нежна и унасяща. Всичко бе ясно.
Тя бързо взе координатите на пленения Креон, направи няколко лицеви опори, коремни преси и клякания, сбогува се вяло с доскоро обичното си злато и излезе от пещерата за пръв път от петдесет години. След миг широките й криле я понесоха стремглаво към целта. Време бе за ядене на джуджета!
След седмица едно червено-жълто-черно чудовище с яростно плющящи криле, настръхнали люспи и горящи от злоба очи се приземи пред пещерата на ламята. По-внимателният наблюдател щеше да разбере, че това е именно тя. По-умният наблюдател, не би си губил времето с наблюдения, а на секундата щеше да си плюе на петите. Ламята бе бясна.
Не само че не намери никаква джуджанска пещера, ами и онзи подлец Креон бе спрял да отговаря на сферофона си. Ламята с удоволствие би предположила, че джуджетата са го ликвидирали, ако не беше убедена в несъществуването на тези джуджета, на Креон и на скапаното златно злато. Трябваше да признае, че през дългия й живот никой никога не я бе прецаквал по този начин. С влизането в пещерата разбра колко малки си бе представяла параметрите на това прецакване.

Пещерата бе празна и тъмна. Бяха й отмъкнали имането.

Бяха й откраднали постелята. Бяха й отнели най-милото. Ни жълтица не се търкаляше по скалистия под.
Докато едното око на ламята започна да трепери, а другото се пълнеше с кръв, тя си спомни нещо важно. Нещо, което можеше да изникне по-рано в съзнанието й, ако не бе така пропито от алчност. Спомни си как джипси-драконите от далечния югоизток наричаха най-успешните и умели сферофонни измами и грабежи.
Викаха им Златно злато.

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 17, 2021 11:39
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама