Закрито училище – отиващо си село, от там и държава

Стоян Тонев
От Стоян Тонев януари 21, 2022 11:24

Закрито училище – отиващо си село, от там и държава

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 21-28 януари 2022 г., брой 3/981година XIX Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани

Свързани публикации

/коментар/
Демографската криза или направо казано катастрофа, която става все по-силна и необратима в община Тополовград, не е от днес или вчера. За голямо съжаление

този процес вече върви десетилетия наред и на хоризонта не се вижда никаква перспектива

за развитие в обратна посока. Топи се населението като пролетен сняг, починалите и изселилите се са в пъти повече от новородените.
Тези процеси на обезлюдяването на територията на общината особено много се засилиха след 1989 г. и факторите, които обуславят това, са много. Липса на възможности за трудова и професионална реализация най-вече на младите хора на местно ниво, тотално отсъствие на държавата като политика, инвестиции или предпоставка за тях, малки възможности на общината да влияе на процесите и т.н. Така както впрочем е в цялата страна и най-вече в общините от чергата на Тополовград. Не промени ли държавата политиката и отношението си към таза вече явна демографска катастрофа, нищо добро не ни чака като народ и държава.
Един от най-значимите показатели за размерите на демографското състояние на страната и в частност община Тополовград и други такива като нея е закриването на училищата по селата в състава им. През 50-е и до средата на 60-е години в малката сакарска община са се строели нови училищни сгради или са се ремонтирали основно съществуващите във всички села от общината. Тогава населението ѝ, като Тополовградска околия, със същите населени места като днес, според преброяването от 1956 година е било 32 238 души, за разлика от 9999 към 15.12.2021 г., т.е. повече от три пъти по-малко.

Затова тогава в тези години е имало нужда от училища навсякъде. Пълни села с хора, пълни училища с деца, медицинско обслужване навсякъде, водоснабдяване, електрификация, подобряване на инфраструктурата, работа за всички и въобще добри условия за живот според тогавашните разбирания.
След започването през 50-е години на индустриализация на страната и кооперирането на земята започва и преселването на много хора към вътрешността на страната. Тогава развиващата се промишленост, строителство и индустрия с ускорени темпове привличат много хора, предимно млади, към търсене на нови перспективи и възможности за реализация. Така постепенно започва да намалява, макар и все още не драстично, населението в селата най-вече. Започват компактни маси от хора да се преселват към Казанлък, Ямбол, Стара Загора и други градове от страната. Започва и затварянето на училищата в края на 50-е и началото на 60-е години в най-малките села от общината – Сакарци, Владимирово, Присадец, Филипово. Децата, които остават все по-малко, се извозват до съседните по-големи села – Хлябово, Орлов дол, Радовец.
Дългогодишният кмет на с. Радовец Христо Сотиров, роден през 1948 година, разказва, че когато наборът е постъпвал в първи клас са били оформени три паралелки в училището. А сега и то в това някога голямо погранично село е закрито. Постепенно през годините до наши дни са затворени училищата в селата Чукарово, Доброселец, Каменна река, Светлина, Планиново, Капитан Петко войвода, Мрамор, Българска поляна, Княжево, Срем, Орлов дол, Радовец, Орешник. Останаха училищата само в Устрем, Синапово и Хлябово, засега, докато и там децата не намалеят драстично.

Материалната база на затворените училища се оказа голям проблем

за ръководствата на общината през годините. От вечно оскъдния и недостигащ бюджет нямаше как да се заделят средства за поддръжката им и постепенно много от тях започнаха да рухват. Общината прибра, каквото можеше като оборудване, пособия, библиотеки, но сградите си останаха там, където си бяха, без възможност за поддръжка, охрана и съхранение. И тогава се потърси друга възможност за справяне с все по-тежкия проблем с тази общинска собственост– продажбата им. През последните 20-25 години бяха продадени училищните сгради в селата Българска поляна, Чукарово, Капитан Петко войвода, Планиново, Присадец, Мрамор, Срем, Княжево, Доброселец, Светлина, Сакарци. Собствениците на някои от тях ги ремонтираха, поддържат и използват, но други не, като това в с. Срем и сградите продължават да се рушат. Непродадени досега, но обявени за продажба останаха училищата в последните села: Каменна река, Радовец, Орешник, Владимирово и Орлов дол.
Така стигнахме до последствията от всички тези процеси и фактори, които доведоха до все по-голямото обезлюдяване на община Тополовград. А те са закрито училище – загиващо село, от там общината и в по-голям план, нищо добро за България.
Държава без население остава само една територия, която ще бъде оползотворена от към историята, традициите и развитието ѝ като народ, нация и държава чужди сили.
Докато не се вземем в ръце и спрем безсмислените вече партийни, котерийни, олигархични, мафиотски и др. подобни боричкания и противопоставяния.
Докато не спрем с антинародни, антинационални и всякакви други действия и предателства спрямо род и родина.
Докато не осъзнаем, че ни трябват единение, национално отговорна и с мисъл за бъдещето и самото ни съществуване политика и действия. Тогава може би ще има надежда нещата да тръгнат по обратния ред за съживяване на този и като него хубави краища на страната ни. Тогава, когато ще се появи потребността от отваряне на училищата по селата. Дано!

Стоян Тонев
От Стоян Тонев януари 21, 2022 11:24
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама