ЖП катастрофа през 1979 година още стряска хората от Симеоновград

Сакар нюз
От Сакар нюз август 5, 2021 16:55

ЖП катастрофа през 1979 година още стряска хората от Симеоновград

Акценти

  • Регионален вестник, # 29/961 година XVIII, 30 юли - 26 август 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

На 20 юни 1979 г. зловеща катастрофа край Симеоновград отне живота на 18 души. 13 от тях изгоряха, заклещени от ламарините на автобус, 5 издъхнаха по-късно в болницата, 30 са ранени и остават инвалиди за цял живот.

Инцидентът се случи на охраняем прелез между Симеоновград и Гълъбово. Трагедията бе потулена от властта, като официозът „Работническо дело“ пусна само малка дописка със строго информативен характер.
Тази трагедия е запечатана от обектива на фотографа на местния вестник Николай Павлов. 24 години той не се осмелява да предостави кадрите за публикуване и едва през 2003 година е дал трите снимки на вестник „Шок“. Там разказва за случилото се и за това как е можел самият той да предотврати тази трагедия.
„Никога няма да забравя тази сутрин, тя можеше да е последната от живота ми, но не ми е било писано това. Същия ден от редакцията ме бяха командировали да правя репортаж за жътвената кампания в близкото АПК.
Сутринта към 8:00 ч. отидох на една от рампите на автогара Симеоновград, за да хвана автобуса за град Гълъбово, но там цареше суетня. Това бе най-натовареният рейс, защото с него се возеха работници към „Марица – изток“. Броени минути преди тръгването той бе претъпкан, а касиерките пуснаха допълнително още осем билета за правостоящи. Така пътници те станаха 50.
Аз започнах да се моля се кача, но въпреки обещанието да ме вземат, рейсът потегли без мен. Смилиха се само над една млада бременна жена, неин земляк ѝ отстъпи билета си и тя седна на мястото му, а малкият ѝ син се намести в скута.
Ако шофьорът ме бе взел, щяхме да спрем пред сградата на АПК-то, да се забавим и катастрофата нямаше да се случи.
Към 8:10 ч. пристигна служебната джипка на стопанството и аз се качих в нея. Само след по-малко от 20 минути пред погледа ми и пред очите на шофьора Веселин Карамилев се разигра истински апокалипсис.

Първо видяхме влака, който фучеше към прелеза.

Машинистът се скъса да надува свирката, но шофьорът на автобуса продължаваше да си кара право напред по шосето. В следващия миг забелязахме, че бариерите на прелеза са вдигнати, изхвърчахме от джипката да ги пуснем, като махахме на автобуса за спре. Шофьорът не ни видя, после разбрах, че бил на 36 години и се казва Пейко Желев. Той гледаше наляво, а не надясно, където бяхме ние.
Бяхме само на 5 м, когато чухме страхотен трясък. Автобусът бе направо пометен от локомотива, а цялата композиция продължи да се движи още 60 – 70 м, като влачеше возилото, а локомотивът делайлира.
Въпреки че бяхме втрещени от ужас, се втурнахме да помагаме с каквото можем. Стопирахме коли и камиони, включихме се в спонтанно образувалите спасителни групи.

Помлетият автобус изглеждаше като експонат от филм на ужасите, а заклещени в него хора крещяха неистово за помощ.
Първи проникнаха вътре монтьорите Мартин Димитров и Ангел Марков и пред очите ми вадиха обезобразени човешки тела. С треперещи ръце извадих служебния „Киев“ и щракнах два кадъра. За съжаление не успях да заснема всичко, защото само за минута след това замириса силно на нафта и автобусът лумна в пламъци.
Адът беше неописуем. Виждах момиченце заклещено вътре, което плачеше и се молеше за помощ, до него старец агонизираше.
Тогава успях да направя и третия последен кадър.
Междувременно пристигналата цистерна обливаше с вода автобуса, но огънят не стихваше. Чувах обезумелите от ужас викове на оцелелите, които не можеха да избягат от огъня.
По-късно разбрах, че бременната жена, която бе качена в последния момент в автобуса, е починала в болницата.
Встрани от прелеза видях да лежи момченцето ѝ, едва дишаше, беше изцяло в прах и изпаднало в шок. Измих го на чешмата и заедно с още няколко мъже го натоварихме на един автобус.
Най-странното бе, че пазачът на прелеза Кольо Сидеров изникна пет-шест минути след катастрофата сякаш изпод земята. „Бре, какво стана“ изохка той и се хвана за главата.
Човечецът, който бил пенсиониран милиционер, оставил за малко кантона и отскочил да напасе магарето си наблизо.
След като милиционерите дойдоха, арестуваха него и шофьора на автобуса, който остана жив.
По заповед на тогавашния началник на окръжното управление на МВР генерал Владимир Янев санитарките от моргата в Хасково са мобилизирани да събират телата. С тях е била изпратена и старшата медицинска сестра Лилия Вълкова. Докато останалите отказали да работят, защото просто не можели да издържат, мед. сестрата стиснала зъби и започнала сама да пълни в полиетиленов чувал парчетата въглена плът. И до днес, тя която вече е пенсионерка, се събужда нощем обляна в пот. Присънва й се един и същ кошмар, изгорелите тела оживяват и искат дрехите си.

След катастрофата треперех от страх, но оставих лентата във фотоапарата.
Два дни след това извадих филма и го проявих и до 24-тата годишнина от катастрофата не копирах нито един кадър от кървавата трагедия.
Железариите от автобуса ги изтеглиха настрани и дълги години ръждясваха там като зловещ паметник.
Източник: Вестник “Шок”

Катастрофата до „Бисерската Гергана“ отне 7 живота

Сакар нюз
От Сакар нюз август 5, 2021 16:55
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама