Жоро Латев: „Постигнах мечтите на живота си“

Сакар нюз
От Сакар нюз април 20, 2021 09:28

Жоро Латев: „Постигнах мечтите на живота си“

Акценти

  • Регионален вестник, # 15/947 година XVIII, 16 - 22 април 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Останали сами в заведението, никой не ни безпокоеше и ние, говорейки си тихо, плувахме в музиката на безсмъртните „Бийтълс”. И точно в този момент дочух, че Жоро каза:
– Ей, пичове! Знаете ли, че аз съм щастлив човек!
– Какво искаш да кажеш, Жоро? – попитах аз.
Той сякаш потъна някъде там, сред тихите сокаци на вълшебната градина на своето детство, където зад всеки завой на люляковите пътечки се показват преживени спомени. Загледан в своето минало, Жоро започна своя разказ:
– Роден съм на 1 юни 1949 г. в с. Върбово. До 1959 г. нямахме ток, но аз със своята детска наивност и с някаква жажда слушах музика от радиоапарата, работещ с батерия.

Поглъщах музиката като жетвар, пиещ вода, почиващ под крушата с удоволствие,

ненаситно и почти денонощно. Още тогава в тези мигове разбрах, че с музиката ще е свързан моят живот. Първият ми инструмент бе една кратуна с отрязана половин страна и на нея бяха ми закрепили две струни от кантал. Това ми бе „първата китара”, първият музикален инструмент. Бил съм 5 – 6-годишен, но този спомен се е загнездил дълбоко в мен.
На следващата година се сдобих с още един инструмент – на обръча на едно сито за сеене на брашно ми опънаха някакъв найлон и ето ти тебе „барабан”. Тогава усетих ритъма на музиката. По цял ден биех барабана и то толкова добре, че големите ме вземаха с тях, когато правеха серенади и забави. Когато станах на 9 години в селския магазин доставиха акордеон. Очите ми останаха в него. По цял ден стоях в магазина, за да го гледам.
Накрая сключих сделка с магазинера:

За да посвиря малко на акордеона, аз се задължавах да мета магазина и площада пред него.

Баща ми видя, че няма отърване от музиката и един ден заедно отидохме до Харманли. Там ми купи и първия нормален музикален инструмент – нов новеничък акордеон „Велтмайстер”, 40 баса, за 150 лв. Огромна сума за онова време. През 1959 г. десетгодишен изнесох първия си концерт в читалището на с. Върбово и като се заредиха забави, фестивали…
През 1962 г. свирих на бала си, завършвайки 7. клас.

Осми клас учих в Маджарово, където се правеха много забави,

на които аз свирих, но тогава забелязах, че всички танцуват с девойки, а аз само свиря ли, свиря.
През 1964 г. отидох да уча в Техникум по индустриална химия (ТИХ) – Димитровград. Там самодейността ме грабна и от акордеон се прехвърлих на китара. Първата банда, в която свирех на китара, бе „Йоните” към техникума. По това време продадох на баба „имането” – 800 г сребърни монети с лика на Цар Борис, за да си купя транзистор със слушалка от Кореком, да мога да слушам „Бийтълс”. Тогава забелязах, че момчетата от групата правехме силно впечатление на девойките от града. Заредиха се казарма, три дена домашен отпуск, за да си взема инструмента, естрадни групи съставени от войници, балове, моабети.
Спомням си, че на 24 май 1970 г. свирихме на бала на щерката на командира на полка, а след него до 7:00 часа сутринта марширувахме на плаца, докато дойде командирът. Станала „грешка”.

Бях радист и на „Кенана” имаше радиостанция където давах нарядите.

Тогава слушах музиката на „свободния” свят. Бях много впечатлен от нея. На мода бе рок. След уволнението си дойдох в Харманли. Заедно с Барбата, Албанеца, Жането и Ицо Михайлов сформирахме група и свирихме в „Летния ресторант“.
През 1972 г. към Завода за релета сформирахме група „Елпром”. В нея бяхме аз, Матака, Шонето и Иван Станчев. През 1975 г. ни предложиха да свирим към читалище „Дружба. Там се създаде групата „Славяни”, чийто кръстник съм аз. Това бе през 1976 г.
През 1977 г. в Стара Загора „Славяни” изнесе първия си концерт, със солистка Славея Янакиева.
След това следват групите „Елит” – 1978 г., „Юг” – 1980 г., „Гард” -1984 г.
През тези години свирих с прекрасни момчета – близнаците Кольо и Сашо, Петър Дичев /в група „Елит”/, Барбата – Димитър Симеонов, Димитър Цветков – Бай Димитър, Марин, Дечо, Гриша Трифонов, Георги Цветков, Ицо Делчев, Живко и Ицо, Валю Чикагото и Панчо.

Стотици концерти, труд, труд и пак труд.

Усещаш личното щастие от натрупания опит и реализацията му.
След 1989 г. с касетофон „Унитра” и една касета започнах да си вадя хляба и като дисководещ в заведението „Дупката”, в Маджарово и на други места. Разбрах, че без хубава апаратура не става и съм обречен на глад.
През 1999 г. си продадох лекия автомобил и си купих клавир. Останах с 20 ст. в джоба. Затворих се за 9 месеца в дома си и подготвях репертоар. През 2000 г. направихме дует с Биляна и работихме в заведението „Приказките” – Харманли.
Завъртяха се годините, заведенията и летните, и зимни курорти в България – след 2001 г. в заведение „Средец” – Слънчев бряг, след това в „Марвел”, пак там.
Зимата – Банско, лятото – морето. С много от получените средства си закупих и страхотна апаратура, защото занаята не трябва да се посрамва и така се търкулнаха годините.
С много труд, постоянство, мерак, пари и лишения аз постигнах мечтите си благодарение на безразсъдни решения и постъпки и съм доволен от живота.
Замълча, отпи си от джина и възползвайки се от привилегията на възрастния да се вгледа в миналото, продължи разходката си някъде напред, спокоен, увлечен от мечтите си и щастлив.

Бъди жив и здрав, Жоро!

Сакар нюз
От Сакар нюз април 20, 2021 09:28
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Николай април 22, 13:57

    Браво!-Страхотен си.Овладял си и трита вида инструменти.Струнен,клавишен,и ударен.Сега ти остава,и последния-духовия инструмент.-А пък,и ако и вземеш,и да пропееш …

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 508 383 преглеждания