Д-р Дочков лекува, комунистите му натрошават паметника

Сакар нюз
От Сакар нюз май 6, 2021 10:01

Д-р Дочков лекува, комунистите му натрошават паметника

Акценти

  • Регионален вестник, # 17/949 година XVIII, 30 април – 13 май 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

B Cвилeнгpaд дa бъдe пocтpoeн пaмeтниĸ нa д-p Cтpaшимиp Дoчĸoв. Това пpeдлoжение дойде от библиoтeĸapя Ивaн Чoнчeв. Идeятa бe пoдĸpeпeнa oт д-p Димитъp Epмoв, мeдицинcĸи yпpaвитeл нa „MБAЛ-Cвилeнгpaд“ EOOД и пoчeтeн гpaждaнин нa Cвилeнгpaд. Toвa ce cлyчи пo вpeмe нa пpeдcтaвянeтo нa нayчния cбopниĸ „Paзвитиe нa здpaвeoпaзвaнeтo в Cвилeнгpaд и peгиoнa“, издaниe нa Иcтopичecĸи мyзeй – Cвилeнгpaд.
Предложението е внесено в Общинския съвет и то ще бъде подложено на гласуване.
По-долу ви предлагаме историческа справка за тази личност от Уикипедия и Иван Чончев, който започва материала си с една от многото благородни прояви на този велик българин, прекарал част от живота си в Свиленград.

Eвропейски светила в медицината не успяват да излекуват дъщерята на валията в Одрин. Отвеждат я в Берлин. Там казват на родителите ѝ, че напразно са били толкова път, че в България има много добър специалист в тази област, д-р Дочков, техен студент, който сигурно се е издигнал много.
Доктор Страшимир Дочков спасява момичето в Свиленград. В знак на благодарност бащата го отрупва с алтъни. Лекарят взима парите, за да ги раздаде после на бедни български деца. За себе си оставя само една жълтица за спомен, която жена му подарява на своята снаха.
Дочков е роден в 1873 година в Цариград в семейството на Иван Дочков и Анна Десимирова. Брат му, Атила Дочков, работи дълги години в Българската екзархия в Цариград. Баща му, Иван Дочков, е от Бургас и е един от известните българи в столицата на Османската империя. Под редакцията на Петко Славейков той издава сатиричния вестник „Гайда“, а след това и вестник „Право“. Подир Освобождението Славейков го кани в Сливен, където той е губернаторски чиновник. Двамата издават вестник „Българско знаме“.
Младият Страшимир Дочков учи първоначално в сливенската прогимназия. Пети клас завършва в Бургас, след което продължава образованието си в Пловдив. На 17-годишна възраст заминава за Солун. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Отива да следва естествени науки в Одеса, но заради участие в студентски социалистически кръжок е изгонен. Завърнал се в България, Страшимир Дочков е назначен за учител в Чирпан. Твърде скоро след пристигането му той се сдружава с поета Пейо Яворов.
През 1898 г. с помощта на брат му и заможни цариградски българи Страшимир Дочков отива в Женева, където се записва студент по медицина. По-късно се прехвърля в университета в Берлин.
„В Берлин имаше една група български студенти, сред които се открояваше благородният, вечно услужливият, в значението на всички букви на думата човеколюбивият Страшимир Дочков. Авторитетът му беше безграничен. Не с амбиции, не със сила, не с някаква суетност, а само и просто със своята безкрайна доброта и със своето човешко схващане за човешките работи той покоряваше всички. Неговите мисли се вземаха за безпогрешни. И затова не с ирония, а с истинско чувство го наричахме Папата. Бедният Страшимир! Той беше отличен лекар, после в живота си не гонеше слава, нито почести, нито имоти, а само добро да прави на човека“.
Тези думи за младия Дочков казва в книгата си „И аз на тоя свят“ проф. Александър Балабанов, който в началото на миналия век е студент в Лайпциг.

B Cвилeнгpaд дa бъдe пocтpoeн пaмeтниĸ нa д-p Cтpaшимиp Дoчĸoв. Това пpeдлoжение дойде от библиoтeĸapя Ивaн Чoнчeв. Идeятa бe пoдĸpeпeнa oт д-p Димитъp Epмoв, мeдицинcĸи yпpaвитeл нa „MБAЛ-Cвилeнгpaд“ EOOД и пoчeтeн гpaждaнин нa Cвилeнгpaд. Toвa ce cлyчи пo вpeмe нa пpeдcтaвянeтo нa нayчния cбopниĸ „Paзвитиe нa здpaвeoпaзвaнeтo в Cвилeнгpaд и peгиoнa“, издaниe нa Иcтopичecĸи мyзeй – Cвилeнгpaд.
Предложението е внесено в Общинския съвет и то ще бъде подложено на гласуване.
По-долу ви предлагаме историческа справка за тази личност от Уикипедия и Иван Чончев, който започва материала си с една от многото благородни прояви на този велик българин, прекарал част от живота си в Свиленград.

През 1905 г. Дочков
се дипломира като
хирург,

защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки, като същата година започва работа като лекар в Битоля, но на следната се мести в Одрин, където остава до 1912 година, когато се мести в Цариград. Работи и в Софлу. Влиза във ВМОРО и на IV конгрес на Одринския революционен окръг в 1908 година е избран за член на Окръжния комитет.
През есента на същата година д-р Дочков се завръща в България, за да се запише доброволец в започналата Балканска война. Санитарен подпоручик Дочков участва в бойните операции като ординатор на 3-та етапна болница в Лозенград, за което е награден с орден.
В хода на Първата световна война е произведен в чин майор, отбелязват военните архиви.
От 1919 до 1920 г. е във Върховния административен съвет на Западна Тракия.
В 1920 година е делегат на конгреса на Българо-турската революционна организация в село Химитли, Гюмюрджинско, и е избран за министър на Автономна Западна Тракия (1920-1923).
По време на събитията в Тракия лекарят се жени за Елена Фотева, дъщеря на свиленградския търговец Васил Фотев. В Одрин се раждат двете им деца – Живко и Васил. През 1925 г. младото семейство се премества в Свиленград. По това време предлагат на Дочков катедра в медицинския факултет при Софийския университет, но той отклонява предложението.
След войните д-р Дочков става околийски лекар в Свиленград, където се опитва да приложи методи на съвременната медицина. В условията на нищета и недоимък лекарят въздига здравеопазването, прави много за това хората да живеят в по-добра среда, да имат чиста храна и вода, да ползват почивка след тежкия труд. Д-р Страшимир Дочков посвещава близо десет години от живота си на южния град.
С безупречната си репутация и владеенето на седем чужди езика той получава всеобщо уважение от местното население. Лекарят работи упорито и със съдействието на властите създава здравни служби в 19 селища от околията. В същото време той хвърля усилия и труд в изграждане на модерно водоснабдяване на града и околностите му, осъществява инициативи за построяване на детска почивна станция. В средата на 30-е години общинската аптека изгражда собствена сграда на стойност 450 000 лв., в която се нанася и градската амбулатория. Аптеката е обособена в самостоятелно общинско стопанско предприятие, позволяващо на градската управа според възможностите си да подпомага бедните с лекарства.
С подкрепата на своята съпруга Елена докторът осигурява безплатна ученическа трапезария и топла храна през зимните месеци на близо 200 деца.
Дочков посвещава своите знания и опит за подобряване здравето на местните жители, като развива широка обществена дейност.

Открива се дневен
детски дом, където майки работнички
оставят децата си

на грижите на обучен женски персонал – първата детска градина в Свиленград. Още същата година тя е разширена, за да прибере през лятото повече деца.
Наред с традиционните методи на лечение докторът прилага в Свиленград иглотерапия. Работил е с игли от платина и е лекувал различни заболявания. Правил е и операции в амбулаторни условия. Имало е случай да спаси човек, на който от известни специалисти му е отказвано лечение, тъй като са го смятали за обречен. Д-р Страшимир Дочков оперира този човек и той го надживява.

Според спомени на съвременници лекарят лекува бедните
безплатно.

Нещо повече – дава им пари от джоба си за лекарства. Когато е лекувал някое бедно болно дете, той не само че не вземал пари за визитата, ами е вадел портфейла си и казвал на майката: «Булка, вземи тези пари за лекарствата, а тези – за мляко, мед, яйца, да се възстанови детето по-бързо”.
Той не си прави сметка, че може да изпадне в голямо бедствие, както отбелязва проф. Балабанов. „За жалост ние не можахме да му се отплатим, нито да му помогнем, когато той по-късно остана без средства“, пише в мемоарите си Димитър Катерински, един от председателите на районния комитет на ВМРО.
Д-р Страшимир Дочков умира внезапно от менингит през ноември 1936 г.
Признателните свиленградчани издигат паметник на д-р Страшимир Дочков в знак на благодарност за това, което е направил за хората. Монументът е поставен на видно място в градската градина.
След 1944 г. комитетът по паметниците в София издаде указание всички паметни знаци, които не са свързани с антифашистката борба, да бъдат съборени. Комунистите наредили да се унищожи паметника му, а бронзовият бюст е бил съборен и изпратен за претопяване.

Снимка: Уикипедия

Сакар нюз
От Сакар нюз май 6, 2021 10:01
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 850 011 преглеждания