Дора Петкова: „Тук имаме един неповторим уют“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев септември 29, 2021 09:10

Дора Петкова: „Тук имаме един неповторим уют“

Акценти

  • Регионален вестник, # 34/966 година XVIII, 24 - 30 септември 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Директор на ОУ „Христо Ботев“, Хлябово

Госпожо Петкова, Вие сте доста интересен случай за нашата община. Докато повечето хора по-всякакъв начин се стремят да напуснат общината в посока големите градове и в чужбина, Вие поехте в обратна посока. Какво Ви накара да предприемете това доста необяснимо за много хора действие?
То вече модата е друга, трендът се обръща. Много хора вече са връщат от чужбина в България и от големите градове в малките и в селата. Има много Фейсбук групи на тази тема, хора които искат да се преместят и си търсят къщи в селата. Особено в последните две години, по повод на Ковид епидемията, много млади хора започнаха да работят дистанционно и да търсят начин да се отдалечат от цивилизацията така да се каже. Започнаха да се интересуват от екологичен начин на живот, от екологични храни, нещо което няма как да намерят в големите градове и големите вериги магазини. Така че и аз гледам да съм сред младите хора /смее се/, макар и вече да съм баба на три внучета. Така от Стокхолм в София и обратно в Тополовград и училището в с. Хлябово.
Първоначално причината да се завърна бе заради баща ми, но за съжаление той си отиде. Но така или иначе се бях завърнала, реших да остана.

А как стигнахте до Основно училище „Христо Ботев“ в с. Хлябово и то като директор. Какви са Ви намеренията и вижданията за обучението на децата в него?
Търсейки си работа като учител по математика, разбрах, че търсят директор на това училище и реших да кандидатствам, да се впусна в това предизвикателство и ето ме тук. Надявам се, че има какво да дам, да допринеса, защото съм събрала опит не само от софийските училища, но и от училищата в Швеция. Там например, в скандинавската страна, сега е много модерно да се говори за дигитално обучение, всички деца притежават лаптопи, нещо което покрай Ковид-19 бяхме принудени да направим и в България по един или друг начин. В сегашните времена децата се развиват в това отношение много по-бързо, отколкото ние – възрастните, и с изненада виждам колко повече неща знаят от нас – за телефони, компютри и т.н.
От Швеция научих, че сега е много актуално да се смени педагогиката, като похвати, начин на преподаване и възпитание на децата. Там сега е супер модерно да се работи по педагогиката на Мария Монтесори. Тя в най-общи линии е децата сами да определят своя път, да намерят своя интерес, разбира се под контрола и помощта на учителя, без авторитарния подход на учителя, а изчакване за това да се види накъде ще се насочи и ориентира ученикът. Това смятам да приложа в нашето училище. Учениците ни са предимно от ромски произход и е интересно да се пробва това с тях. Така, че ще заложим на този метод в педагогиката.

Преподавателският ви състав готов ли е за тази промяна? Всъщност, как стои въпросът с учителите в училището и какво заварихте, и видяхте тук, попадайки в едно селско училище в една малка българска община?
Преподавателите ни са добре подготвени в начален етап и смятам, че няма проблеми да се справим с това предизвикателство. Така е и в занималнята, освен това имаме и училищен медиатор, така че се надявам да успеем в тази общо взето нова методика в педагогиката. Ще потърсим спонсори за намиране и закупуване на съответната литература, свързана с методиката в това начинание, още повече, че то вече е разпространено и в България.
Първото нещо, което направо ме шокира в нашето училище, е това, че все още тоалетната е в края на двора му. Това значи, че примерно един първокласник в лошо време докато отиде до там и се върне, то ще свърши целия час. Това според мен е недопустимо и затова съм започнала разговори и предприела мерки от началото на октомври да започне изграждането на вътрешна тоалетна в училището. Мисля, че това е една от причините децата от селото и тези от Орлов дол да се местят да учат в Тополовград. Искам това да се обърне и децата да учат тук. Смятам също така да променя и начина на отоплението в сградата, но това е малко по-сложен проблем и той ще остане за следващата учебна година.
Убедена съм, че ако решим тези битове проблеми, децата ще се завърнат да учат тук в нашето училище. Малките училища като нашето имат и друго предимство спрямо големите. Групите, класовете са малки по състав и това позволява да се обърне повече внимание и да се помогне на всеки ученик за по-добро възприемане на преподаваното.
В словото си на 15 септември се обърнах към родителите на децата, за да подчертая, че учителите ни са много подготвени и добри, всички са с квалификация „старши учител“ и с дългогодишен опит. И това е гаранция, че децата ще получат добро отношение и помощ от тях за усвояване на знанията и разбира се за възпитание. Така че не виждам с какво сме по-назад от училището в Тополовград, например.

Какво сравнение бихте направили между обстановката в едно по-голямо, в смисъл с много ученици и деца, и едно малко като вашето? Какви разлики намирате? Смятате ли наистина, че този път на обръщане на посоката на преселване е път за съживяване на нашата община и такива като нея?
Преди всичко за мен и колегите ми тук имаме един неповторим уют. Чувстваме се, ако може да се изразя така, в едно „бутиково“ място. Всички имаме възможност да изявим своята индивидуалност, всички се познаваме и наистина тук имаме чувството, че това е едно уютно място. Големият град, например Стокхолм има своите предимства, но там се чувстваш все едно, че вървиш по прогнили дъски, докато тук чувстваш, че стъпваш на твърда, истинска земя. Във връзка с това, което казах за групите във Фейсбук, смятам да започна активна комуникация с млади семейства, на които да изтъквам предимствата на това да се живее в такава чиста, екологична, спокойно и свободна обстановка, каквато е в Хлябово и другите села от общината. Наистина смятам, че обръщането на посоката в направление чужбина – големи градове – малки градове и села е възможна. Връщат се хора на моята възраст без значение какво и къде ще работят, само да им е по-спокойно, връщат се и млади хора, защото децата им получават алергии и други заболявания от мръсния въздух там и поради други фактори. В общината има и силен интернет, което е много важно за компютърните специалисти, имаме жизнено пространство, чист въздух.
Голямото неудобство е липсата на адекватно здравеопазване и това е причината, която да възпира много хора да предприемат тази стъпка – на обратният път. Това сигурно звучи прекалено оптимистично, а за някои и нереалистично, но аз вярвам и се надявам това, макар и не толкова бързо, но да стане.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев септември 29, 2021 09:10
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама