Двете страни на живота

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 13, 2021 08:17

Двете страни на живота

Акценти

  • Регионален вестник, # 35/9687година XVIII, 1 - 7 октомври 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани

Свързани публикации

Светлана Тушева

– Докладвай!
– Ще е наш след по-малко от година. Днес се погрижих да подредя деня му. Направих го свидетел на някои случки, които скоро ще го накарат да се замисли върху приоритетите си и ще направят невъзможни мечтите му, а и ще му докажат неизбежността на всичко останало.
– Добре, ами жената от миналата седмица?
– Остава малко, докато достигне лимита си на търпимост. Ще се предаде.
– Тя те затрудни.
– Заради обичта ѝ. Хранеше ума ѝ с повече Надежда и Устрем, отколкото очаквах. Скоро ще види Реалността такава, каквато е.
– Трябва да си по-внимателен, не можем да си позволим някой от приятелите на Другата страна на Живота да се бърка в работата ни, твърде опасно е.
– Разбира се. Не се тревожи, знаеш, че нашата половина винаги печели – намигна небрежно Едната страна на Живота към разпитващата го Реалност.
– Почти винаги – студено отвърна Реалността, без да помръдне и мускул.

Едната страна на Живота тръгна, подсвирквайки си по дълъг коридор. Той криволичеше около дебели колони, заобикаляше стъклени стаи, в които разни усещания изпитваха себе си и продължаваше стремглаво надолу към Миналото – най-лесния и бърз начин да достигнеш до проблемите на Настоящето – работното място на Едната страна от Живота.
Докато бързаше, иззад един ъгъл неочаквано изскочи Другата страна на Живота и се заби в него толкова силно, че го върна няколко крачки назад.
– Внимавай, Живот! За малко да ме преобърнеш.
– Извинявай, братко, не те очаквах.
– Разбира се – разсмя се Едната страна на Живота – та нали това ми е работата, да се появя, когато никой не ме очаква, и да покажа в Реалността колко по-силен съм от теб.
– Нали знаеш, че Реалността не се интересува от това кой е по-силен от нас двамата.
– О, напротив, Реалността винаги е подкрепяла мен – всеки път, когато някой от твоите пориви се настани в човешкия ум, Реалността и аз го смачкваме за нула време.

Другата страна на Живота понечи да отговори, но Едната я спря.

– Има ли значение – захили се Едната страна на Живота – на къде си тръгнал, че бързаш толкова?
– Трябва да докладвам.
– Пред Реалност? – Едната страна на Живота така бе разтеглил устните си в усмивка, че жълтеникавите му зъби превзеха цялото му лице.
– Първо пред Възможност, после пред Реалност.
Едната страна на Живота не можа да се сдържи и избухна в смях.
– Че има ли какво да докладваш пред Възможност, ако не си минал първо през Реалност? Всяка Възможност е неосъществима без Реалност.
Другата страна на Живота се усмихна.
– Няма да се научиш – продължи Едната страна – но това е по-добре за мен. Така ми е още по-лесно да те побеждавам.
Едната страна на Живота подмина Другата и забърза напред по пътя си към Настоящето. Другата страна на Живота се понесе с плавни крачки към кабинета на Възможност, който беше сгушен между два тесни коридора. Както винаги вратата на Възможност беше широко отворена. Когато Другата страна на Живота влезе, Възможност го забеляза веднага, макар да беше с гръб.
– Живот, здравей – поздрави Възможност, завъртайки се на безшумните си обувки.
– Аз съм само Другата страна на Живота – поправи я той.
– Е, ти си единствената страна, с която се срещам, така че за мен си просто Живот.
Възможност продължи.
– Някакви новини от Реалност? До къде сме?
– Този път първо дойдох при теб. Искаше ми се да обсъдим нещо.
– Първо при мен ли? Но без оторизация от Реалност, какво имаме да обсъдим?
– Наскоро разговарях с Идея, тя ме наведе на една мисъл, която исках да ти споделя. Зная, че напоследък Едната страна на Живота доминира долу, в Настоящето, а с Реалност работят заедно по много проекти.
Възможност поклати глава в знак на съгласие.
– Това което обсъждахме с Идея обаче, може да доведе до промяна – такава промяна, която да обхване цялото Настояще, дори да повлияе на Бъдеще.
– Слушам те…
Разговора продължи дълго. Когато Другата страна на Живота най-сетне излезе от кабинета, чувстваше онази сила, която обичайно ѝ даваше всяка среща с Възможност. Вместо обаче да се насочи към просторния кабинет на Реалност, където го очакваха,

Другата страна на Живота забърза към подземните етажи  там се намираха неговите съставни части, неговите неразделни приятели, тези които изграждаха самия него. За броени минути Другата страна на Живота събра всички свои компоненти и заедно с тях се насочи към Настоящето. Редом с всички беше и Възможност.

Първа от всички тръгна Идея. Тя се настани тихичко в съзнанието на всеки човек и даде началото. След това до нея с тежка стъпка застана Устрем – той беше най-силният приятел на Другата страна на Живота и този, който дава тласък на Идея, за да продължи напред. Другата страна на Живота беше преизпълнен с щастие. И точно тогава се появи Реалност. Беше разбрала какво става вътре в нея и идваше да го спре. Идея и Устрем се удариха в стените на Реалност и не можеха да продължат. Другата страна на Живота им се притече на помощ, изпращайки нежната Подкрепа, която да се погрижи за раните на Устрем и да даде себе си на Идея.

Всичко това беше чудесно, но недостатъчно.

Реалността все още стоеше пред тях като каменна стена, непреходна и непреодолима, а Едната страна на живота се заливаше от смях на опита на брат си за преврат над Реалността.
В този момент се появи Упоритостта. Тя беше забравен от всички компонент. Преди време Упоритост беше част от Живота, негова повелителка, движещата му сила. Но откакто Реалност бе поела контрол над Настоящето, постепенно Упоритост бе изместена от двамата най-верни помощници на Реалност – Достъпно и Лесно.
И така пред Реалност застанаха Другата страна на Живота, рамо до рамо с Идея, Устрем, Подкрепа и Упоритост.
Едната страна на Живота не се изплаши, защото беше свикнал да вижда жалките опити на брат си за промяна на Реалността, макар и да бяха все в различен състав.
– Защо го правиш, Живот? Защо не се примириш, че това е… как да го кажа – Реалността, в която живееш – хилеше се Едната страна на Живота пред опонентите си.
– Защото, братко, аз съм Другата страна на Живота. Тази, която не държи в джоба си коричка Примирение, от която свенливо да похапвам всеки път, щом Реалността ме удари по кокалчето. Това си Ти, не Аз.

Едната страна на Живота не беше свикнал да го обиждат и усети надигащ се Гняв.
– Искаш или не, аз съм по-голям от теб, по-значим от теб, по-предпочитан, по-удобен и по-желан..
– Но не си единствен – прекъсна го Другата страна на Живота.
Едната страна на Живота побесня.
– Ти нямаш значение за Настоящето, Реалността ще те смачка като червей, ти си нищо в сравнение с нея – ние сме навсякъде, рано или късно Тя се среща с всички и у всеки оставя част от себе си.
– Да, Реалност оставя отровата си във всеки човек от твърде дълго време насам. И за всеки я приготвя по различен начин, за да е възможно най-смъртоносна. Но пропускаш нещо, братко.
– Идея, малко Устрем и Упоритост не са достатъчно, за да променят Реалността.
– Не, но с една Възможност и малко Подкрепа, получаваш всички необходими компоненти за изграждането на една нова Реалност.
Едната страна на Живота мълчеше. – За всяка отрова има противоотрова.
До този момент никой не беше забелязал новопристигналия герой на сцената на Настоящето. Когато Реалност най-накрая се обърна, чу зад гърба си непознат глас.
– Здравейте, аз съм Новата Реалност. Добре дошли във Възможното Настояще.

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 13, 2021 08:17
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 905 541 преглеждания