Геновева Диманова: „Децата трябва да се учат да правят добро“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 9, 2022 08:58

Геновева Диманова: „Децата трябва да се учат да правят добро“

Геновева Диманова е родена през 1962 г. в Провадия. В Тополовград идва двадесет години по-късно заедно с родителите си по 22 ПМС /За районите на Странджа и Сакар/. Автор е на пет поетични книги много отличия от различни конкурси и поетични прояви. Член е на Литературния клуб „Илко Карайчев“ към читалището в Тополовград. „Приказка за доброто“ е първата ѝ книга за деца, която бе представена в сакарския град на 12 април.

Госпожо Диманова, това е шестата книга, която издавате. Този път обаче излязохте от познатото на читателите Ви творческо амплоа на поетеса. Какво Ви предизвика да напишете „Приказка за доброто“? Да ни припомните и кои бяха другите Ви поетичните книги?
Ще започна от книгите досега, които бяха: „Безсъници“, „Изповед във храма“, „Рисувам с устни“, „Завръщане“ и „Любов на жена“. Да, те бяха книги с поезия, а причината да напиша тази книга е съвсем делнична, от ежедневието. Миналото лято на плажа малкият ми внук каза: “Бабо Ево, разкажи ми приказка.“ Това негово желание ме хвана съвсем неподготвена, но все пак измислих нещо и му го разказах.
В последствие непрекъснато разширявах казаното и се получи нещо като приказка. Тогава реших, че в тези тежки, трудни и сложни времена хората имат нужда не само от добро, но и от това да се научат да правят добро. И затова, тази непредвидена в началото приказка, я нарекох „Приказка за доброто“.

И тази Ваша приказка само към детската аудитория ли е насочена и как децата я възприеха при представянето ѝ?
Да, тя е предимно за децата, но е желателно и добре и възрастните да я прочетат, защото те са тези, които приучват децата на доброто, или, недай си, на лошото. „Приказка за доброто“ съвпадна и с Ковид историята и в нея има и за болести, за излекуване, има една приемственост.
Тя е затова как кралят и кралицата учат децата си на добро. Така да се кажа завърнах се към типажа от приказките – крале, кралици, принцове, принцеси, защото мисля, че е крайно време да излезем от компютрите и децата наистина да бъдат деца. Момиченцето да каже, че иска да е принцеса, а момчето, ако може да е крал.
Приказката беше една съвременна история, която трябваше да я обърна по обратния начин точно с тези персонажи от класическите приказки. Интересно, дори и изненадващо за мен на представянето бе, че децата ме слушаха. Всъщност по притеснената бях аз, защото за първи път се изправях пред детска аудитория, а и досега бях рецитирала само стихове, а не бях чела приказка.
Постепенно самите деца ме предразположиха, следяха с интерес, това което им разказвах и в края вече се чувствах съвсем уверена. Накрая предложих на децата всяко от тях да продължи да пише своята „Приказка за доброто“, да направим един сборник, в който децата да покажат как мислят за доброто и как го правят. Надявам се, че ще се отзоват, а и да се намерят спонсори за издаването на такава книга. Аз самата вече пиша продължение на Приказката.

Разбрахме, че средствата от продажбата на книжката сте дарила за добра кауза. Какво добро сторихте с тях? Освен това научихме, че книжката е разпространена и в чужбина, това как се случи?
Книжката излезе през септември миналата година и в интерес на истината все още целият тираж не е продаден. Но в момента, в който реших, че тя ще „Приказка за доброто“, средствата от продажбата ѝ наистина ще да отидат за добро. Свързах се с дома за изоставени деца във Виница до Варна и попитах от какво имат най-голяма нужда, за да го купя в рамките на събраните средства и да им го подаря. Те споделиха, че имат нужда от детско педиатрично легло, което стана и факт.
Да книжката замина за Италия, Франция и САЩ в част от българските диаспори там. За Италия много ми помогна Николай Личев, който хората тук добре познават. За там заминаха 70 бр. от книжката, по малко като количество отидоха в Париж и Чикаго, но едва ли това е най-важното, а по-скоро това, че и там ще я четат български деца.

Планирате ли представяне на книгата и на други места? Какво сте замислила в бъдеще?
Ще имам представяне в София пред „Детско лятно училище“ и в Провадия, където съм родена. Там даже и без моето присъствие са представили книгата на 12 април, но държат това да стане и официално с мое участие. Предполагам, че ще има и други покани. В бъдещите ми намерения влиза и книга за възрастни и тя е почти готова в работен вариант, надявам се до септември да е готова.
Що се отнася до поезията, тук нещата са до моментите на вдъхновение или както се казва – да те споходи музата. Надявам се, този мой пръв опит извън поезията наистина да спомогне децата да се вгледат и правят доброто.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 9, 2022 08:58
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама