Виното – „Божествената напитка“ на траките

Сакар нюз
От Сакар нюз март 22, 2021 14:56

Виното – „Божествената напитка“ на траките

Акценти

  • Регионален вестник, # 6/938 година XVIII, 12 - 18 февруари 2021 г.Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Кремена Георгиева гл. уредник, отдел „Археология“, Исторически музей, Харманли

„А, когато искаха да пият от това червено вино, сладко като мед, той напълваше една чаша от него, смесваше го с вода двадесет пъти по толкова и неизказано приятно благоухание се разнасяше от кратера“
Омир – „Одисея”
Така Омир в своята поема „Одисея“ описва божественото питие на легендарния тракийски цар Марон, което било подарък за Одисей; …дванадесет амфори сладко, неразредено вино, божествено питие…“. Именно с него Одисей упоява циклопа Полифем, преди да го ослепи. В онзи загадъчен и митологичен свят древните траки са били създатели и преносители на култа към виното. Чрез него те достигали и се сливали с Бога, то било неизменна част от магичните им ритуали и мистерии, практикувани в тракийските светилища и не на последно място – израз на побратимяването. Единствената напитка, натоварена с толкова много символика, която и през античността и в християнството е неделима част от религията, питието „имащо свой бог в античността и светец в християнството“…
За ролята, мястото и значението му в тракийската култура има вече немалко изписани страници. Думата, с която древните автори назовавали гроздовия сок, е „ойнос“ (oinos), производна на вино. С траките пък се свързва високоалкохолната напитка от ферментирало грозде „зейла“ (zeila). Пропорцията, която елините използвали за разреждане на тракийската зейла с вода, била 1:3, според Херодот. Гърците смятали за „варварски“ обичая да се пие не-разредено вино и то на един дъх, както практикували траките, защото античните вина били силни, гъсти, сладки и опияняващи. А според Плиний Млади опиянението било така силно, че „от тях боли глава до шестия час на следващия ден“. За прочутото „библинско вино“ от Южна Тракия, се споменава в поемата на Хезиод „Дела и дни“.
В Омировия епос траките са представени като храбри бойци, които отглеждали „бързобеги“ коне, обичали да пият вино в красиви чаши, да празнуват и да се веселят. Те имали различни съдове, които са свързани с приготвянето, транспортирането и поднасянето на виното: амфори, кратери, ритони, кани, кантароси, фиали… Съвсем не е преувеличено да се каже, че тази свещена за тях напитка била в основата на всеки един ритуал. По време на помпозното тържество, организирано по случай сватбата на Ификрат с дъщерята на тракийския цар Котис „пирували безброй мъже… Медните котли били по-големи от изби за дванадесет легла. А Котис, препасан високо, сам поднасял чорбата в златен съд, а като опитвал виното от кратерите, той се напил пръв от пиещите… Та казват, че Котис вдигнал в Тракия такава сватба на Ификрат“.
Не можем със сигурност да кажем кога човекът е започнал да се занимава с отглеждането на лозя, но вероятно по нашите земи това е станало преди повече от 4000 години. Съдейки по твърденията на Омир, за даровете, които си разменят царете Марон и Орфей, чиято датировка най-общо се отнася към края на ІІ хил. пр. Хр., или периодът на най-големия разцвет на тракийската култура. По време на Троянската война всеки ден кораби с вино пристигали в тракийския стан пред стените на Троя и доставяли пълни амфори с вино.
Освен славата на най-добри производители на вино в Древна Тракия се зародил и култът към Дионис, разпространен по-късно в елинистическия свят. Известен сред тракийците под името Загрей – бог на виното, а в по-късните му превъплъщения като Дионис или Бакхус. В своята „История“ Херодот споменава, че Дионис е един от най-почитаните богове на траките. „Почитат единствено тези богове – Арес, Дионис и Артемида“. В негова чест те празнували т. нар. празници Дионисии, които са възприети по-късно и от римляните под името Вакханалии. Дори тракийските царе смятали, че самият Дионис е основоположник на одриската династия. В гръцката митология е възприеман като син на Зевс и Семела. Изобразяван е много често с преметната през рамо сърнешка или пантерова кожа, а негови атрибути са тирс, чаша, бръшлян, лоза, фалос. Различни са превъплъщенията на Дионис – лъв, бик, козел, пантера…
Образът на бог Дионис (Загрей) откриваме в множество археологически паметници, а гроздето и лозата са почитани и изобразявани на различни монети. Исторически музей Харманли съхранява колективна монетна находка от дребни бронзови монети на Маронея. На лицевата им страна е представен изправен кон, а на реверса – лозница в квадрат. Конят е бил свещеното животно на Марон, основателят на Маронея, който по бащина линия води родословието си от самия Дионис. По южните склонове на Родопите маронейците отглеждали лозя, а качеството на виното им се славело и се наричало „амброзия“. Славата му се разнесла из целия Античен свят. На друга монета от музея – сребърна тетрадрахма на о. Тасос – е изобразен ликът на Дионис с бръшлянов венец, надясно. Едно от превъплащенията на Бога – като пантера откриваме в бронзова украса от римска колесница (днес символ на Исторически музей – Харманли) – протоме на пантера, фланкирано от две протомета на лебеди. Главата на пантерата е представена реалистично с подчертани отворени очи, отворена уста с изплезен език.
Най-старата техника за отделянето на сока от гроздето било мачкането му с крака в обширни скални басейни. Край село Черепово, Харманлийско се намират създадени от човешка ръка вдлъбнатини в скалите „шарапани“ или „винарски камъни“. Името „шарапана“ идва от турската дума „шарап“ и означава вино. Счита се, че те са свързани с култа към бог Дионис, а в тях хората са преработвали грозде за вино.
Тракийският ритуал за приготвянето на вино остава и по време на римското владичество по нашите земи, а римляните вярвали в лечебните му свойства. По-късно древните българи и славяните наследяват уменията, предавани от поколения сред местното население, в производството на напитката на боговете. И макар в историята да е записано, че по времето на кан Крум са изкоренени всички лозя, за да се предотврати пиянството (лъжа или истина?), – традицията остава жива.
С християнската история на Българската държава е свързано името на свети Трифон, който заменя езическия бог Дионис. Той е дълбоко почитан от българите като покровител на винарите, лозята и лозарството. И до ден днешен традицията на нашите предци е жива.
In vino veritas!

Сакар нюз
От Сакар нюз март 22, 2021 14:56
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама