Атанас Атанасов: „Основното в нашата работа е да научим децата да бъдат добри хора“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев януари 11, 2022 09:55

Атанас Атанасов: „Основното в нашата работа е да научим децата да бъдат добри хора“

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 17 декември – 6 януари 2021 г., брой 1/979 година
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани

Свързани публикации

Господин Атанасов, бихте ли ми казали, какво всъщност представлява работата и какви са задълженията, които са в обхвата на тази сравнително нова длъжност в училището?
Дейността на един медиатор представлява съвкупност от много задължения. Когато кандидатствах за самата работа, един колега ми каза, че това е апостолска работа и в процес на работата се уверих, че той е прав. Защото, бидейки медиатор, ти си връзката между училището и родителите на учениците, като цяло. В случаите, когато има агресия или какъвто и да е друг проблем, аз никога не търся вината в самите деца. Търся вината и в семейството и донякъде в училището и търся връзката между тези институции, защото те са основните институции, от които зависи възпитанието на децата.
Много е важна работата със самите ученици, с деца, които нямат, и деца които имат, говоря за материалните неща в семейството. За вторите училището не е такъв приоритет. Говорейки, общувайки с родителите, на места постигнахме доста добри резултати относно значението на знанията и училището.

Кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате точно в това отношение. В едно многостранно посредничество между деца – училище – родители – общество и в обратен порядък и в една сто процентова ромска общност?
Много ми помага и това, че владея перфектно и ромски, и турски език, и в тази наистина сто процентова ромска общност, както казахте и вие, това е много важно. Проблемите произтичат най-вече от това, че много от родителите не осъзнаваха първоначално, че ние в училище не можем да се справим без тяхната подкрепа. Без те да го облекат, както се казва, да дадат парички на това дете, за да може то да дойде на училище и да не се чувства притеснено спрямо другите деца. Да разберат, че училището е главен приоритет за развитието на тяхното дете.
Мисля, че постигнахме резултати и то целият колектив на основното училище, част от който съм и аз, с голямата помощ и ангажираност на нашата директорка – госпожа Петкова. Трудностите основно са в отношението родител – деца, защото има такива, които не могат да се справят със собствените си деца, което не е никак добре и затова е необходима нашата помощ.

Има ли поле, хоризонт за развитие в сферата на тази длъжност, професия или както и да го наречем, има ли нужда от нея. Кои инициативи, кои прояви, нетрадиционни или традиционни се приемат най-добре от децата и техните родители. Как по-добре се постигат целите – по преките пътеки или по обходните пътища, образно казано?
Разбира се, че има поле за развитие, въпросът е, че всичко свързано с нея трябва да го приемеш лично, като кауза, защото ако покриваш само изискванията на длъжностната характеристика, струва ми се, че няма да се получи. Основното в нашата работа е да научим децата на доброто, да бъдат добри хора, без значение кой какъв език говори и какво изповядва, кой какъв цвят на кожата има. Най-важното е да бъдат добри хора, на това се опитвам да ги науча, както и всички от колектива.
Що се отнася до подходите – при всяко дете, при всеки родител той е индивидуален, рядко се срещат еднакви случаи.
Целите – образователни, възпитателни, приобщаването се постигат по различен начин – и с директен подход и постепенно, внимателно. По професия съм педагог, но по-важното е да можеш да прегърнеш идеята, да намериш подхода да я осъществиш. Ето например Коледния базар в училището е моя идея и инициатива, но в това не търся някаква известност, защото не съм го реализирал сам. Направихме го под патронажа на седми клас, заедно го решихме, организирахме и проведохме, но искам да подчертая с огромната помощ и участие на целия учителски колектив. Събраните средства, колкото и да са, ще отидат при децата от детската градина – за нови играчки. При реализирането на тази инициатива тръгнахме доста плахо, понеже бе за първи път, но се получи, включиха се с ентусиазъм и родителите на децата.

Какви други инициатива предприемате, за да привличате вниманието на децата и да разнообразявате работата в училище и извън него. Кое най-добре приемат те. Има ли деца, които не сте могли да обхванете в училището и по какви причини?
Най-добре се посреща от тях разговора – индивидуално, групово по различните теми, които ги вълнуват. Тук пробваме различни методи на възпитание – не бива да става с лошо, а с добро, ако не става с добро, става с още по-добро. Дори ако трябва се държа и бащински, родителски, нормално с децата. Обясняваш, ако трябва и няколко пъти, очертаваш му евентуалните перспективи в живота, опитваш се да разбереш какви са наклонностите му. Доколкото е възможно ги запознаваме и с т.нар. кариерно развитие, доколкото това е постижимо тук. Водихме ги в завода, който имаме тук в Устрем с машиностроителен профил, също и във фирма за производство на закуски. За някои беше по-интересно, за други не чак толкова, но имаше ефект като цяло.
Сега сме запланували да ги запознаем с работата и професиите в Горското стопанство.
Пак ще кажа, че всичко това е възможно само с помощта на колегите.
Имаме две деца от с. Радовец, тъй като и децата от там учат при нас.

Тук в разговора се включи и директорът Христина Петкова: „Опитахме всички методи, да могат тези деца да дойдат да учат тук, помощ от социални работници, МВР, наше многократно ходене там и убеждаване, но и родителите им изобщо не проявиха разбиране. Едното от децата е и със специални потребности.
За господин Атанасов искам да кажа по повод на тестването на децата за Ковид, когато имахме и протести и несъгласие на родителите, че той обиколи всички семейства многократно и успя да ги убеди да позволят това и да започне един присъствен учебен процес“.

Атанас Атанасов:
Искам да кажа още, че в момента подготвяме, работим по реализирането на пиеса с децата, под вещото ръководство на колегата Росен Пурлантов. Темата на тази пиеса ще бъде за етническите групи в България, като тезата е, че няма значение кой какъв е по произход, а важното е, че живее тук в България. Искам накрая да кажа, че професията училищен медиатор е нова, тя навлезе в училищата едва преди две години. Според мен нея можеш да упражняваш само ако си я прегърнал изцяло и когато правиш всичко с пълна отдаденост и добро отношение към децата.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев януари 11, 2022 09:55
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама