Щастието е в трудът

Тонка Славкова
От Тонка Славкова март 6, 2016 13:12

Щастието е в трудът

Акценти

  • Сакарско ехо, брой 9/1505, година LXXXI, година XIV, 3- 10 март 2016

Свързани публикации

Баба Митра Каракашева е добре позната в Тополовград. Дребничка, жилава, винаги усмихната, с живи сини очи, тя продължава да удивлява младо и старо с трудолюбието си. Целият й живот, за който едва ли е разказвала на някого,

се изчерпва само с една дума – работа.

Чувала бях за нея, но не вярвах, че тази крехка жена крие в себе си толкова воля, издръжливост, и такова огромно желание да се труди.
Днес много жени догонват мъжете в надпреварата и амбицията за власт, пари, надмощие, положение в обществото. Тази обикновена осемдесетгодишна жена се състезава със себе си, гони върхове, постига свои цели и се чувства щастлива като никой друг. „Доволна съм от живота си. Че такъв хубав живот кой има!

Здрави сме, хляба си изяждаме, водата си
изпиваме,

лоша дума не сме си казали…” – това е формулата за хубав живот според моята героиня. Сигурна съм, че това не са фрази, а убеждение за тази жена, за която по-голямо щастие от здравето и труда няма. Заговори ли за работа -очите й светват. „Грейнаха щастливо и сега, когато ми разказа житейската си съдба не както обикновено правим – да се окайва, а с гордост и достойнство за преживените години.
Родила се в близкото до Тополовград село Доброделец през ноември 1936 година.

Още като дете е
закърмена с работа.

Била хубава и желана мома, прочута като най- работлива. Много момци я искали, но тя си харесала тополовградчанин. За моминските си хитрости разказва баба Митра с неподправено чувство за хумор. Идвала с приятелки в града за щяло и нещяло, понякога и за едно кълбо конци. Веднъж на чаршията се срещнали с Ламбо – ерген, надхвърлил трийсетте. Дойдох втори път уж на дарак, ама без вълна, та пак се видяхме и ме изпрати до “Дернека” – разказва с умиление баба Митра. Там срещнали хора от селото и те я похвалили: ”Гледай, струвай, момче, Минка /така й казвали по галено/ да не изтървеш, че е много работна.” И не я изтървал момъкът, послушал ги.
Видели се в Хлябово на панаира, пристанало му момичето и двамката на един камион с въглища, право в Тополовград. Женихът бил сирак, живеел в една стая в обща къща с брат си и жена му. Казали приятелките на майка й и още на другия ден жената пристигнала с една бохча дрехи.
Направили и сватба, а “либето от селото останало на понеделника”. В една стаичка с едно легло и една печка отгледали двете си деца – Димчо и Янка.

После сами си
построили къща –
голяма, просторна.

Ламбо бил строителен работник и през деня ходел на работа, а вечер строил собствения си дом. Митра изкопала сама основите, очертани от него, само за три дни. “Той зида, аз давам вар, камъни, тухли…” Междувременно работела на полето, отивала рано, а Ламбо сресвал децата и панделка дори слагал на Янчето и ги водел на детска градина. “Никога не сме се скарали.

Тежък мъж беше – нито пушеше, нито пиеше.

И сега е така. Не се ревнувахме и никой никого не лъжеше. Една седмица да не се върна, той няма да ми се скара. Не е майнаджия. Каквото приготвя, това ще яде. При нас такива веселби, хора, няма. Само работа. От работа нямахме време за глупости. Сега седи до печката и до телевизора. Думата ми на две не прави. Лошото е, че се подхлъзна и падна и сега малко се залежа “ – обяснява баба Минка и продължава да разказва спомените си.
“Като бях млада, в ТКЗС-то орях с мъжете. Не се смей, вярно е, зачислени волове имах. Повече плащаха и се наредих по средата на мъжете. Ставам сутрин, сресвам воловете, подготвям ги и право на браздата. Не им се давах. Айде, де! И 50 крави гледах десетина години. Имаше един бик, Гошо му викахме – страшилище! Полудяваше като види червено. Аз го вързвах, помагаше ми една жена. “Веднъж един мъж се скрил в борчетата, да наблюдава. Казал, че ще им помогне, ако се наложи. Жената прихва да се смее. Сеща се и за друго – чакал веднъж подушил отблизо обувката й. “С Ламбо ожънахме, натоварихме каруцата и той тръгна към града, а аз останах да вардя другите чували. В два часа посред нощ беше. Седя си аз на чувалите и съм задрямала. Усещам нещо до краката си.

Отварям очи и виждам чакал да ме души.

Хич не се изплаших, тръгна си, но след малко чувам грухтят диви прасета. Хайде, Минке, викам си, тръгвай, че може и вълк да дойде. Тръгнах си сама и срещнах Ламбо да се връща.
Върнах се с него, натоварихме и на сутринна бяхме в града.” И от змии не се плаши баба Митра. Смок през кръста я ударил, но го подгонила и се скрил. Не се изплашила и тогава, когато била на коситба и й тръгнало на лошо.
Ставала рано, за да не окосят мъжете мястото, което предварително си набелязвала за косене. Тръгнала още в тъмно. Подхлъзнало се магарето, а каруцата се прекатурила в дерето. Потърсила помощ, окосила и се прибрала с пълна каруца сено. Взела веднъж Ламбо със себе си, но той повече я притеснявал, защото се измъчвал, че се налага тя да го прави, защото го болели очите.

Сама си ходела по
гората и по полето и мъжка работа вършела.

“Сама сеех, орях, за какво ми е да ми реве там” – смее се жената. “И овце съм стригала. Какво толкова. Връзвам краката и стрижа! Няма работа, да не мога да я свърша. Тръни, камъни, треви, пред нищо не се спирам.”

Седем зеленчукови
градини си е направила баба Митра.

Сам – сама е превърнала зелени поляни в покрайнините на града в градини. Всички са оградени с тръни, които сама е рязала с търпан и е оградила. Грижи се за тях вече около тридесет години.

Известна е на всички
с добрата реколта, която добива.
Сее всичко. Около 70 кг. боб изкарала миналата година, 100 кг ягоди, 50 кг картофи, 70 кг лук, 15 плитки чесън, по стотина килограма чушки и домати продала. Много хора снабдява със зеленчуци наесен, когато се прави зимнината. Още рано напролет баба Митра нарамва лопатата и тръгва по градините. Не само своите седем градини обработва възрастната жена. С усмивка обяснява, че много млади мъже й поръчват да им обърне градината.

Ако няма на кого да копае, отива за билки.

Две големи чанти, направени като дисаги, мята през рамо, а другата в ръката, сам – сама обикаля гори и поля, но с празни ръце не се връща. Като се върне, се захваща с приготвянето на зимнина. Всичко има в мазето й – от зеленчуците и компотите до сърмите и бурканите с пилешко. Не оставя възрастните хора и сина им, който е в Испания. По два големи колета заминават непрекъснато, пълни с храна. Дъщерята – Янка, живее в Първомай, но винаги намира време да ги посети.
Сега баба Митра се грижи за дядо Ламбо, но оздравее ли, я чакат градините, които много обича. Слънцето напече и очите й са все навън. Трудът е нейният живот. Той й дава сили и здраве.

Тонка Славкова
От Тонка Славкова март 6, 2016 13:12
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031