Самоук истроик твърди, че е успял да възстанови прабългарсксия календар

От Тонка Славкова юли 25, 2008 09:10

Акценти

Вестник Сакарско ехо, 25-31 юли 2008 г

Свързани публикации

Тополовградчанинът Иван Коралов твърди, че е успял да възстанови, поне на теория, прабългарския календар, за който най-напред бил чувал от баба си. 64-годишният инженер геолог е потомък на бежанци от Беломорска Тракия и се интересува живо от историята на своя род.
Разказаното от баба му Мата Сарафова, бежанка от Дедеагачко, го е впечатлило още в детските години. По-късно Иван осмисля всичко и започва своя проучвателска дейност. В основата на неговата теория са четири стари книги, които баба Мата взела със себе си при заселването си в България. За съжаление самоукият изследовател не е виждал лично своите извори на информация, които имат странна история. За книгите жената казвала, че са от времето на Първата българска държава и са от царска библиотека.
В рода смятали, че по всяка веротност те са били притежание на патриарх Евтимий, за който казвали, че бил заточен в манастир в село Манастир Беломорска Тракия, а не, както се знае масово – в Бачковския манастир. Трите от тези книги били написани на славянобългарски, а едната била със знаци с руническа писменост.
Години наред Мата, която била начетена за времето си жена със завършен седми клас, пазила в дома си ценните писания, които знаела наизуст. Най- подробно тя разказвала за тях на внука си и особено за знаците от руническото писмо, които той смята за ключ към решаването на загадката с календара на прабългарите. Две от книгите съдържали календара, като разликата между двата варианта била само в един от месеците, представен с различни животни. Всичко друго съвпадало.
През 1941 година баба Мата предава книги за съхранение в тополовградската черква „Св. Богородица“, от където през 1956 година са иззети и изгорени под предлог, че са фашистки. „Унищожиха рода ни“, само тези думи успяла да промълви притежателката им, гледайки пламъците, и добре си поплакала. Днес обаче, внукът няма доказателства, че огънят е погълнал точно техните реликви, останали съмнения, че просто са подменени с други книги и откраднати.

Фамилията на Коралов притежава и нещо още по-ценно – златен колан на български владетел. На него са били изобразени символите на подчинените му 12 народа /племена/. Тази ценна реликва се пазела в скривалище. Внукът Иван Коралов знае от баба си, че коланът бил собственост на последния владетел на Тракия, сражавал се с турците – Момчил, и е преминал през много поколения. Според разказите на жената, в противоречие на онова, което се знае за него, Момчил не е бил родопски селянин, а произхождал от царски род.
При бягството си към България, Мата била бременна и измолила войниците да разрешат да си вземе нещо от къщи. Взела книгите, но не успяла да стигне до колана.
След бурните събития през 1941 година, когато родните им места стават временно български, се върнали да потърсят колана, но скривалището било празно. Не можело да се очаква, че бедният човек, който вече обитавал скромния им дом, го е взел. Коланът бил доказателство за величието на българите, за тяхната сила и мощ и това, според Иван е причината той да не остане в България. Предполага се, че е продаден в Америка.
През същата 1941 година, когато коланът е потърсен и не е намерен, съвсем изненадващо до дядото на Иван, на който е кръстен внукът, са изпратени много пари от Америка. Защо и от кого е голямата сума и до днес остава пълна загадка.
Неизвестният подател обаче упорито настоявал парите да бъдат получени срещу подпис, но Иван отказвал – вероятно се усъмнил, че някой иска по този начин все пак да му плати изчезналата ценна реликва. Тогава властта минала в другата крайност – с побой стражарите го карат да се откаже от парите, пак срещу подпис, което също не пожелал да направи. После все пак го оставили на мира, а къде са отишли парите – не се знае.
„И аз бих постъпил така“, казва днес внукът,“ защото коланът е доказателство за величието на българската държава и е ценен точно с това, а не като злато, измерено в килограми, и със сигурност дядо ми е осъзнавал това.“
Свързвайки в своя теория разказите за книгите и колана, днес Иван Коралов твърди, че знае как е изглеждал митичният календар на прабългарите, който никой още не е виждал.“ Бил е с 12 животни, сред които лалугер, куче, кон, рак, двугърба камила, вол и т.н., изобразени в точно определени състояния. Всъщност това е наръчник на владетеля на народа, който указвал каква стопанска дейност да се развива във всеки период на годината. Родее се със зодиака, но не е точно зодиак. “Като чета „Именника на българските владетели“, намирам поредното доказателство, че съм на прав път“, разкри Коралов пред “ Местен 24 часа“.
Той смята, че добър художник може по разказите му да нарисува с голяма точност животните и да покаже как е изглеждал прабългарският календар. За негово съжаление, поне в Тополовград не се намерил художник, който да следва точно указанията му и да му „уйдиса на акъла“.
Любителят изследовател непрекъснато се измъчва от мисълта, че има какво да сподели с учените за своите изследвания, а няма с кого. Професорите историци, с които се е срещал , се оказали прекалено заети – явно не са го приели насериозно и тактично са му отказали. С тях той иска да обсъди своите тези, за които казва, че има безспорни доказателства. А Иван например твърди, че по произход българите са хуни и са живели по нашите места преди елините, че около 17 века преди Христа те се преселват от Балканите в Западен Сибир. Хуните, според него, са от арийски произход и дори са осмото арийско племе. Той се съмнява в твърденията на съвременната история, че българите са от ирански или от тюркски произход. На загубения колан било отбелязано, казвала баба му, с кои народи сме кръвно свързани. Това били повечето съвременни народи на Европа, Азия и дори някои от Северна Африка.
Тополовградчанинът е готов да оспори и твърденията на проф. Божидар Димитров, че древните македонци са от елински призход, “още повече, че подобно твърдение противоречи на българските интереси“, казва то. “Хвърлям ръкавицата на професора и съм готов да докажа, че древните македонци и хуните, които са българи, са били един и същи народ“, настоява на своето мъжът, чието хоби освен историята е и пчеларството.
Първите наченки на демокрацията, пак според него, са били при българите, а не при римляните, както е прието. В основата на хунската държава е бил народът. Канът давал права за определен период от време, които после отнемал и това ставало според специфичните условия в отделните области.
И с проф. Николай Овчаров имал какво да си каже Не бил съгласен с неговата теза, че Перперикон бил обитаван от неиндефицирани скални хора Друга негова истина била, че цифрите, които използваме днес, не са арабски, а по-скоро са ни наследство от старите българи.
Тези проблеми го вълнуват от десетки години, а голямата му мечта е да събуди интереса на сериозните учени към своите хипотези и те най-после да кажат компетентната си дума по тях.