Сам срещу дулото на шмайзера

Сакар нюз
От Сакар нюз август 13, 2015 04:00

Сам срещу дулото на шмайзера

Акценти

  • Леля , въпреки, че с майка са близначки, нямаха двете нищо общо, нито в прилика, нито в характер
  • В нашето селище имаше два кладенеца с хубава сладка за пиене вода. Този на дядо Стайко и на дядо Тоньо
  • Изпуснах кранчето и от двете крачолчета на късите ми панталонки протече жълта солена течност.

Свързани публикации

СИМЕОНОВГРАД | Васил Станев | 

Леля ми Кика – близначката на майка ни дойде на гости. Първите ден-два всичко вървеше по старому. Спане , ядене, игри. Изглежда всичко в нашата къща дразнеше леля. Вечерта, когато седнахме на масата, леля се „оплака на майка”, но това оплакване прозвуча като упрек.

– Мико, – така се обръщаха двете една на друга /на Мика и Кика/ – много лошо си изпуснала децата. Не може в една къща, в едно семейство всеки да прави каквото си иска. Стават сутрин когато си искат, закусват и ядат когато си искат. Играят къде и с кого не се знае. Мислиш ли, че така добре се възпитават децата.

– Нали знаеш сестричко, аз и татко им сме на работа. Аз от сутрин до вечер, баща им само в събота и в неделя си е в къщи. Пък и децата не правят бели, Фанчето си играе с куклите, Васко с блокче и боички, или ходи при чичо си Коста – хазяина – в работилницата. Сега нали си тука, оставям ги на тебе.

От този ден нататък живота ни стана казарма. Сутрин ставане, тоалет, закуска, обяд, след обяд спане- почивка, в четири закуска и накрая вечеря цялото семейство.

Леля , въпреки, че с майка са близначки, нямаха двете нищо общо, нито в прилика, нито в характер. Майка русо-кестенява, леля тъмнокоса.

Леля ученолюбива – завършила стопански колеж. Майка завършила само четвърто отделение, но работна и добродушна.

Така дните минаваха един след друг, за мен кошмарни.

Както изглежда нашата леля нямаше никакво намерение да си върви. Дните минаваха в режим.

Един ден калеко ми Кирил изненадващо дойде и си я забра. С леля отиде и сестра ми, да гостува и да си играят с Танчето – лелина дъщеря.

Изпратих ги с голяма радост и удоволствие. Игрите ми продължиха. Не бях насилван с нищо. Изпълнявах на майка вси4чки поръчение и се чувствах свободен. Най-важното, че нямах задължения към сестра ми.

Един ден бай Коста ме изпрати за вода от дядо Тоньовия кладенец.

В нашето селище имаше два кладенеца с хубава сладка за пиене вода. Този на дядо Стайко и на дядо Тоньо.

Точно тука се сблъсках с Бою, който все избягвах и все ми се изпречваше на пътя.

– Чакай, какво си се разбързал толкова. Имам да говоря с тебе спешно.

– Бързам, бай Коста ме чака да му занеса прясна вода.

Добре де, че си кибритлия – след като тегли задължителната доза

псувни. Ще те чакам утре до железата, при кабинката и тръгна, но се обърна – утре в десет.

След като занесох водата бай Коста отпи и самодоволно каза:

– Благодат е да пиеш прясна студена вода, моето момче.

– Ако няма какво още да ти помагам, да ида да си поиграя навън.

Бай Коста кимна глава за одобрение.

Излязох през Милю Джаковата фабрика, за да не се сблъскам с моя „приятел”, който все дебнеше. Ще се покаже там, където не го очакват. Отидох на сеновала при войниците.

– Къде се загуби бе адаш ? – войникът се казваше Васил също като мен. Ставаше ми хубаво, като се обръщат и разговарят с мен, като с голям човек.

– Имах си работа, пък и гости имахме, леля близначката на майка. Изпратихме я и ето ме тук.

Като поприказвахме още малко, един от батковците войници ме попита:

– Васко, ти като живееш близко до гарата, какво знаеш за обесилия се германски войник ? Защо го е направил ?

Свих рамене, в знак, че не знам.

– Хайде , каруцата с храната дойде, да му ударим по една чорба.

Хапнахме от войнишката вкусна фасул чорба. Благодарих на войниците за гощавката и станах.

– Не бягам, но нали искате да знаете за германеца, ще ида да подпитам тука-там.

Спуснах се по уличката надолу, към дядо Делчовата обущарничка.

Германския ешалон от дълго време е гариран на рампата. Подпрян до вратичката на моя приятел Наско, чух двамата железничари, които се връщат от стола да си говорят .

– Значи причината германския войник да се обеси е, че получил писмо или телеграма за загубата на цялото му семейство, жена, три деца, майка и баща. Станало при една бомбардировка. Отказах се да търся Наско.

Нещеш ли, от нужниците на рампата – тогава имаше такива общи – изскочи Бою.

– Не можа ли да разбереш, че от мене не можеш се скри, каквото и да правиш.

Направих се, че нито съм изненадан, нито уплашен. Погледнах го спокойно- косо.

– Че кои казва подобно нещо бе „приятел” , просто изпълнявам волята на родителите ми. Ти знаеш това.

– Стига с тези родители, не ставай смешен. Само ти имаш такива. Тука става въпрос за военна операция.

– Военна ли ? Ти пак си полудял.

 

– Тръгвай в градинката на гарата, там няма кои да ни безпокои.

– Майка е на работа в резервните стаи, на вълка в устата ли ще ме тикаш.

– Майка ти е в депото – и насила ме завлече към градинката.

Имаше скрити пейки в декоративните храсти. Седнахме на една.

– Чуй сега грандиозния ми план.

– Ти откъде извади тези купешки думи бе – „грандиозен”, „военна акция” … брех, много книги четеш бе.

– Ти ще ми се подиграваш ли ? Млъкни и слушай внимателно.

Гледах го и се чудех, от къде му идват такива налудничави идеи. Някои до сега измишльотини горе-долу се ядяха, но тази ! Тази, просто е лудост. Да откраднем шмайзера на немски войник. Не искам и да си помисля.

– Забрави, все едно, че не съм чул. Търси си друг будала. Гледам те и за сетен път се уверявам, че ти не си добре приятелче. Самичък без никой да те тласка отиваш на сигурна смърт. Не!

– Аз не отивам, ти отиваш. Аз ще съм в другия грандиозен план.

Дигнах ръка и завъртях китката си. Знак, (е е за лудница. Тръгнах си, но той ми препречи пътя.

– Хайде бе пъзльо, всичко е изчислено по часовник.

– Нито съм пъзлю, нито страхливец. И на кого трябва да доказвам безстрашие ? На Бою. Като си толкова безстрашен, иди и скочи от моста на р. Марица. Можеш ли ? Не можеш. Но аз мога, защото съм го правил. Иди и ходи по парапета – гърбавия – можеш ли ? не можеш, но аз мога, защото съм го правил.

– В твоите представи героизъм и безстрашие какво е бе Бойка? Това ли да влезеш в чуждите къщи и да тарашиш всичко каквото ти падне, или пък да влезеш в някои хорски бостан, да натръскаш куп карпузи, докато намериш червени. Голям героизъм е и да събереш яйцата от махленските кокошки. На това му казват хайдутлук приятелю мой, а тука чукат по кокалчетата. Затова оня ден ти натъртиха врата вашите.

– Хайде сега са обиждаме ли, или „работа” сме дошли да уговаряме.

– И да си призная, хвана ли се с тебе, все съм на ръба, или в края на нещо. Затова слагам точка по въпросното ти „велико” предложение. Търси си друг.

Като му говорих, гледаше ме тъпо, без да му мигне окото, като че ли на него не се говореше. Тръгна си.

– Чакам те в девет на оняденшното място. „Нападението” ще стане в четвъртък към единадесет , защото тогава германците отиват на баня в депото.

Уточнихме всичко, сигнали, ходове, кога и как да тръгнем. В четвъртък

взех позиция. Войниците тръгнаха за баня и аз тръгнах от другия край на вагоните. Бою следеше движението ми. Като стигнах до мястото на набелязания вагон, сигнала беше изсвирване един път, чисто ли е два пъти. Целия маршрут с лазене се минаваше за тринадесет- четиринадесет минути. Старт.

Къде пълзях, къде се движих наведен , стигнах . Войникът германец

беше в моите очи тогава възрастен човек. Затаих дъх и зачаках сигнала. Изсвире се два пъти, покачих се на стъпалото на вагона и показах наполовина рошавата си главица. Нямаше никои. Германеца беше влязъл в подвижната работилница.

Откачих от парапета „опасното желязо”, завих го – по-скоро го замотах в татковата риза и се мушнах под вагоните. Пълзях и лазех ни жив, ни умрял. Сърцето ми бие, ще изскочи. Стигнах началото на ония вагони, които бяха пълни със цвекло. Показах главата си между рампата и вагоните – никои на хоризонта. Пълна тишина. Изскочих с „ценния трофеи”. Няколко метра ме деляха да стигна до оградата на секцията. Залепих се за траверсите. Погледнах нататък към немската част, която беше настанена на площадчето до фондовото жилище. Никои не се виждаше. Така прилепен плътно до траверсите стигнах до ъгъла – „ казах си успех” Но уви ! Ненадейна среща, точно на самия ъгъл.

Сблъсках. Се със синеокия германец, този, който преди време ми напълни торбата с ядене. Изпуснах завитото „ желязо” и замръзнах. С падането завитото почти се разкри. Войникът като видя съдържанието в ризата силно изненадан от видяното изсвири с уста, само, че беззвучно, нещо като фучене. Наведе се, вдигна завития „ предмет”. Така насочен към мен, видях зловещото зейнало дуло на немския шмайзер.

Затворих очи. Стиснах зъби до болка. Брадичката ми се сбръчка, долната ми устна се разчекна готова за плач От очите ми потекоха едри сълзи. Капачките на колената ми заиграха като кастанети. Изпуснах кранчето и от двете крачолчета на късите ми панталонки протече жълта солена течност.

Чаках своя жизнен край. Стоях неподвижен, като пън. Колко време съм стоял така не помня. Усетих побутване по брадичката. Отворих очи, отвора на дулото го нямаше. Шмайзера беше на рамото на германеца. В ръцете си държеше ризата на татко и пълнителя на шмайзера. Бутна ми и двете работи в ръцете, каза нещо което не разбрах и показа с глава и ръка да си тръгна свободен. Не можех да повярвам. Сълзите ми още по-силно потекоха. \тръгнах влачейки краката си и не вярвах, че съм жив и свободен.

Влязох в къщи, нямаше както обикновено никой. Смених тежките си мокри одежди, измих се и се проснах на земята с отворени очи към тавана. Стоейки пред дулото, за няколко секунди, като филмова лента, измина целият ми кратък, детски жизнен път и лицата на всичките ми роднини и приятели.

И сега като пиша и си спомням преживяното, хиляди пъти съм благодарил на Бог, даже и тогава когато беше ни забранена религията.

Благодарение на Бог се радвам на щастливи старини. Със сигурност мога да кажа , че аз съм щастлив човек.

Сакар нюз
От Сакар нюз август 13, 2015 04:00
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

септември 2017
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930