Просвета и културен живот на село Планиново

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 13, 2016 09:49

Просвета и културен живот на  село Планиново

ТОПОЛОВГРАД | Донка Пеева

продължава от миналия брой

Непосредствено след заселването си населението е почувствало нужда от училище и учител. На доброволни начала е изградена училищна сграда от пръти, измазани с глина и още през есента на следващата 1889 г. то е открито. За пръв учител е цанен Тодор Николов – местен човек с прогимназиално образование, а годишната му заплата е била определена на 300 лв. и храна. С малки прекъсвания е обучавал и възпитавал децата на селото повече от 25 години. По негово настояване

през 1902 г. е построена нова, по-масивна училищна сграда,

която с допълнителни постройки се ползваше като такава до 1962 година. По инициатива на Тодор Николов през 1929 г. в Крумово се основава местното читалище с името „Просвета”. Пак по негова инициатива, през 1938 г. е направена първата чешма в двора на училището, която се ползва и от населението.
През периода 1940-1945 г. обучението и възпитанието на подрастващото поколение се е извършвало от редовни и нередовни учители, назначавани от тогавашното Министерство на образованието в слети класове само до ІV клас /отделение/. През 1949 г. за пръв път към училището е разкрита прогимназия V – VІІ клас от 21 ученика.

Въпреки мизерните условия на живот населението непрекъснато се е увеличавало.

Във всяко семейство е имало по 3, 4, 5 или 6 деца, които след завършване на основното си образование остават в село и помагат на родителите си. Аз запомних и две семейства с по 9 деца. През 1957 година, когато бях назначена за редовна прогимназиална учителка в селото, то бе с около 130 домакинства, около 800 жители и над 100 ученика.

Площадът бе пълен с младежи и кръшни хора се виеха в празничните дни.

Учехме децата на две смени, но стаите не стигаха, затова допълнително една класна стая имаше в сградата на кметството и една в частна къща. Налагаше се да се строи ново училище. С решение на МНП и отдел „Просвета” в окръжния град Ямбол, под ръководството на устремеца Недялко Григоров, през пролетта на 1961 г. бе направена първата копка за новото училище и през есента на 1962 г. влязохме в новата масивна и красива учебна сграда. Тя бе на два етажа, с 5 учебни стаи, учителска стая, стая за детска градина, просторни коридори, приземен етаж с физкултурен салон, трапезария, кухня и голям двор.
На тържеството по случай откриването и за учебната 1962/63 г., радостта на учители, ученици, родители и цялото население бе неописуема.

За две-три години дворът бе заграден от всички страни

със стени, върху които имаше красиви метални парапети, направено бе спортно игрище, голяма и красива беседка, розариум, чешма с фонтан, опитно поле.
Учители и ученици засадихме в двора липи, брези, кипарис, бадеми, красиви декоративни храсти. За няколко години училището бе оборудвано с най-модерна за времето си техника и нагледни средства и украса, необходими за обучението и възпитанието на децата. За пръв път към училището се откри и 8 клас. При Ра- йонни прегледи на инспектората от Ямбол планиновското училище „Св. Св. Кирил и Методий” сме получавали първа награда, както и други отличия. Най-големи заслуги за всичко това има дългогодишният директор на училището Пейо Николов Пеев от 1960 до 1989 г., разбира се и с помощта на учителския колектив, учениците, родителите и отделите „Просвета” в Тополовград и Ямбол.
През 70-те и 80-те години на миналия век както училището, така и селото бяха в разцвета си. За всички празници на селото училището се представяше с богата литературно-музикална програма. Вече нямаше и нередовни учители, а такива с по-голям опит и практика.

За всичко постигнато директорът му е получавал много награди

– златен медал „Ветеран на труда”, значки, грамоти и др. През 70-те години почти всяка година водехме учениците на едноседмични екскурзии из цялата страна. Така децата се запознаваха с красотите на България, исторически места, промишлени предприятия и се завръщаха доволни и обогатени със знания. Всяка пролет провеждахме срещи с колегите и учениците от съседни села – Устрем, Студена, Левка, Дервишка могила в красиви междинни местности. Всичко това, тези хубавите неща бяха до 1989 г., до закриването на училището.
Читалищата – огнища на просвета и култура, са съществували още по време на турското робство. В село Планиново, както вече споменах по- горе, то е създадено през 1929 г. по инициатива на първия учител и просветител Тодор Николов и наречено „Просвета”.

За кратко време около себе си привлича много самодейци

на различна възраст. Учителите винаги са били инициатори и ръководители при организиране и провеждане на културни мероприятия.
Преди 9 септември 1944 г. са подготвени и представени пред населението на Крумово и околните села пиесите: „Обесването на В. Левски”, „Неразделни”, „Ловът в забранена зона” и др. Традицията продължава и след тази година. Кулминационната си точка театралният състав достига през 1959/60 г. под председателството на учителя Атанас Бонев, който направи декори и сцена, изготви реквизит, обнови читалищната сграда /все още и училище/, подреди библиотечния фонд.
С най-голям успех и при голям интерес бяха представени пиесите: „Хан Татар”, „Хайдутин майка не храни”, „Кървави дни” и др.
Изградена бе битова фолклорна певческа група, която разнообразяваше живота на местното население по времена тържества и юбилеи с успех се представяше на районни и окръжни фестивали на художествената самодейност. През 1963 г. групата под ръководството на Пенка Великова стана първенец на окръжния фестивал в Ямбол. Фолклорната група просъществува до 1989 г. През това време

читалищните самодейци са получили седем грамоти,

сребърен медал за коледуване и златни медали на жените за участие в VІІ–ия Републикански фестивал на художествената самодейност.
Макар и най-отдалечено в общината, селото винаги е посещавано от редица самодейни и професионални колективи от Тополовград, Ямбол и други места.
През 1968 г. се направи основен ремонт на старото училище и то бе предоставено за сграда на читалището, където се провеждаха най-различни празненства. Тогава бе направена и малка пристройка за кино машина, поставени бяха седалки в салона и за пръв път се прожектираха широкоекранни филми.

В селото са идвали
и много известни
личности

по един или друг повод, като Николай Хайтов, Григор Вачков, Георги Черкелов, Вяра Найденова, бивш министър на просветата Миланов, Коста Андреев, Христо Чавдаров, Любомир Котев и други. Всички са оставали много доволни от посрещането и добродушието на населението.

Местните жители са само българи – православни християни.

Има черква, която поне засега е запазена, но не е посещавана. Никога не е имало местен свещеник – обслужвало се е от такъв от с. Устрем. В миналото, когато населението бе повече, в черквата ходеха много хора по Великден, Коледа и др. празници.
Официален празник за селото е 24 май, когато бе и съборът и празникът на училището, както и Денят на светите братя Кирил и Методий, който от близо 50 години вече е на 11 май.

продължава в следващия брой

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 13, 2016 09:49
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Мария Стоянова януари 15, 07:53

    Хвала на Донка Пеева за инициативата да разкаже летописа на просветната дейност в нашето родно Планиново!Личи почерка на учителя- професионалист,който е живял с професията,отдавал е всичко от себе си за децата и жителите на селото!Пожелавам и още дълги години да е жива и здрава и ако има сили и възможност да напише историята на селото ни!

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.