Просвета и културен живот на село Планиново

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 13, 2016 09:49

Просвета и културен живот на  село Планиново

Акценти

  • Сакарско ехо, брой 1/1505, година LXXXI, година XIV, 8-14 януари 2016

Свързани публикации

ТОПОЛОВГРАД | Донка Пеева

продължава от миналия брой

Непосредствено след заселването си населението е почувствало нужда от училище и учител. На доброволни начала е изградена училищна сграда от пръти, измазани с глина и още през есента на следващата 1889 г. то е открито. За пръв учител е цанен Тодор Николов – местен човек с прогимназиално образование, а годишната му заплата е била определена на 300 лв. и храна. С малки прекъсвания е обучавал и възпитавал децата на селото повече от 25 години. По негово настояване

през 1902 г. е построена нова, по-масивна училищна сграда,

която с допълнителни постройки се ползваше като такава до 1962 година. По инициатива на Тодор Николов през 1929 г. в Крумово се основава местното читалище с името „Просвета”. Пак по негова инициатива, през 1938 г. е направена първата чешма в двора на училището, която се ползва и от населението.
През периода 1940-1945 г. обучението и възпитанието на подрастващото поколение се е извършвало от редовни и нередовни учители, назначавани от тогавашното Министерство на образованието в слети класове само до ІV клас /отделение/. През 1949 г. за пръв път към училището е разкрита прогимназия V – VІІ клас от 21 ученика.

Въпреки мизерните условия на живот населението непрекъснато се е увеличавало.

Във всяко семейство е имало по 3, 4, 5 или 6 деца, които след завършване на основното си образование остават в село и помагат на родителите си. Аз запомних и две семейства с по 9 деца. През 1957 година, когато бях назначена за редовна прогимназиална учителка в селото, то бе с около 130 домакинства, около 800 жители и над 100 ученика.

Площадът бе пълен с младежи и кръшни хора се виеха в празничните дни.

Учехме децата на две смени, но стаите не стигаха, затова допълнително една класна стая имаше в сградата на кметството и една в частна къща. Налагаше се да се строи ново училище. С решение на МНП и отдел „Просвета” в окръжния град Ямбол, под ръководството на устремеца Недялко Григоров, през пролетта на 1961 г. бе направена първата копка за новото училище и през есента на 1962 г. влязохме в новата масивна и красива учебна сграда. Тя бе на два етажа, с 5 учебни стаи, учителска стая, стая за детска градина, просторни коридори, приземен етаж с физкултурен салон, трапезария, кухня и голям двор.
На тържеството по случай откриването и за учебната 1962/63 г., радостта на учители, ученици, родители и цялото население бе неописуема.

За две-три години дворът бе заграден от всички страни

със стени, върху които имаше красиви метални парапети, направено бе спортно игрище, голяма и красива беседка, розариум, чешма с фонтан, опитно поле.
Учители и ученици засадихме в двора липи, брези, кипарис, бадеми, красиви декоративни храсти. За няколко години училището бе оборудвано с най-модерна за времето си техника и нагледни средства и украса, необходими за обучението и възпитанието на децата. За пръв път към училището се откри и 8 клас. При Ра- йонни прегледи на инспектората от Ямбол планиновското училище „Св. Св. Кирил и Методий” сме получавали първа награда, както и други отличия. Най-големи заслуги за всичко това има дългогодишният директор на училището Пейо Николов Пеев от 1960 до 1989 г., разбира се и с помощта на учителския колектив, учениците, родителите и отделите „Просвета” в Тополовград и Ямбол.
През 70-те и 80-те години на миналия век както училището, така и селото бяха в разцвета си. За всички празници на селото училището се представяше с богата литературно-музикална програма. Вече нямаше и нередовни учители, а такива с по-голям опит и практика.

За всичко постигнато директорът му е получавал много награди

– златен медал „Ветеран на труда”, значки, грамоти и др. През 70-те години почти всяка година водехме учениците на едноседмични екскурзии из цялата страна. Така децата се запознаваха с красотите на България, исторически места, промишлени предприятия и се завръщаха доволни и обогатени със знания. Всяка пролет провеждахме срещи с колегите и учениците от съседни села – Устрем, Студена, Левка, Дервишка могила в красиви междинни местности. Всичко това, тези хубавите неща бяха до 1989 г., до закриването на училището.
Читалищата – огнища на просвета и култура, са съществували още по време на турското робство. В село Планиново, както вече споменах по- горе, то е създадено през 1929 г. по инициатива на първия учител и просветител Тодор Николов и наречено „Просвета”.

За кратко време около себе си привлича много самодейци

на различна възраст. Учителите винаги са били инициатори и ръководители при организиране и провеждане на културни мероприятия.
Преди 9 септември 1944 г. са подготвени и представени пред населението на Крумово и околните села пиесите: „Обесването на В. Левски”, „Неразделни”, „Ловът в забранена зона” и др. Традицията продължава и след тази година. Кулминационната си точка театралният състав достига през 1959/60 г. под председателството на учителя Атанас Бонев, който направи декори и сцена, изготви реквизит, обнови читалищната сграда /все още и училище/, подреди библиотечния фонд.
С най-голям успех и при голям интерес бяха представени пиесите: „Хан Татар”, „Хайдутин майка не храни”, „Кървави дни” и др.
Изградена бе битова фолклорна певческа група, която разнообразяваше живота на местното население по времена тържества и юбилеи с успех се представяше на районни и окръжни фестивали на художествената самодейност. През 1963 г. групата под ръководството на Пенка Великова стана първенец на окръжния фестивал в Ямбол. Фолклорната група просъществува до 1989 г. През това време

читалищните самодейци са получили седем грамоти,

сребърен медал за коледуване и златни медали на жените за участие в VІІ–ия Републикански фестивал на художествената самодейност.
Макар и най-отдалечено в общината, селото винаги е посещавано от редица самодейни и професионални колективи от Тополовград, Ямбол и други места.
През 1968 г. се направи основен ремонт на старото училище и то бе предоставено за сграда на читалището, където се провеждаха най-различни празненства. Тогава бе направена и малка пристройка за кино машина, поставени бяха седалки в салона и за пръв път се прожектираха широкоекранни филми.

В селото са идвали
и много известни
личности

по един или друг повод, като Николай Хайтов, Григор Вачков, Георги Черкелов, Вяра Найденова, бивш министър на просветата Миланов, Коста Андреев, Христо Чавдаров, Любомир Котев и други. Всички са оставали много доволни от посрещането и добродушието на населението.

Местните жители са само българи – православни християни.

Има черква, която поне засега е запазена, но не е посещавана. Никога не е имало местен свещеник – обслужвало се е от такъв от с. Устрем. В миналото, когато населението бе повече, в черквата ходеха много хора по Великден, Коледа и др. празници.
Официален празник за селото е 24 май, когато бе и съборът и празникът на училището, както и Денят на светите братя Кирил и Методий, който от близо 50 години вече е на 11 май.

продължава в следващия брой

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 13, 2016 09:49
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Мария Стоянова януари 15, 07:53

    Хвала на Донка Пеева за инициативата да разкаже летописа на просветната дейност в нашето родно Планиново!Личи почерка на учителя- професионалист,който е живял с професията,отдавал е всичко от себе си за децата и жителите на селото!Пожелавам и още дълги години да е жива и здрава и ако има сили и възможност да напише историята на селото ни!

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031