Проф. Тодор Танев: „Хасково е град на будни хора“

Стефания Матева
От Стефания Матева септември 10, 2014 17:14

Проф. Тодор Танев: „Хасково е град на будни хора“

Акценти

  • Хасково се намира в междугранична област. Тук е възможно трансграничното сътрудничество
  • Политическата криза в България е резултат от неспиращата перестройка
  • Мизата, това с което се купуват в България политици, е много ниска.

Свързани публикации

Разговор с преподавателя от катедра Публична администрация в Софийския университет проф. Тодор Танев за политиката, публичните политики и икономическата криза в България.

Проф. Танев е роден в Габрово, но тъй като целият му род е от Хасково казва, че по скоро е гражданин на южния град. В момента е преподавател в катедрата по Публична администрация в Софийския университет. Има улица в града, която е кръстена на неговия баща, известният композитор на съвременна класическа музика проф. Александър Танев.

Професор Танев, бихте ли изяснили понятието Публични политики. Какво точно означава то?
Понятието Публични политики е добило голяма известност в по-напредналите демографски страни. То става популярно у нас през последните 10-тина години. Всички са чували Публични политики в множествено чисто и не могат да разберат какво е това. Има голяма разлика между политика (централната политика)  и отделните политики. Става въпрос за отделните политики или здравеопазване, или отбрана и т.н.. Въпросът е до единството между отделните актове, за отделните актове за решаване на проблеми в една или в друга сфера на живота. Защо се нарича политики? Защото в днешно време би следвало в решаването на обществените проблеми да се намесят и гражданите, и бизнеса освен органите, които са назначени, както е било в миналото. За публични политики не се е говорило едно време, по време на царството на Националната държава, която не е зависима от други, когато не е имало международен валутен фонд. Въпросът е какво се е правело в образованието едно време, когато не е имало Публични политики? Тогава здравеопазването е зависело изцяло от политиката в тази страна и от централното правителство. Сега обаче, когато всичко е разтворено, когато има множество различни зависимости, когато да кажем например Европа е пространство на oбщностните политики, а това как се решават въпросите в една или друга сфера в България е свързано с това как тези въпроси трябва да се решават в Швеция или в Съединените щати. Ние сме свързани и тази свързаност налага гражданите, представителите на гражданството, на потърпевшите от тези политики, примерно в образованието – това са учениците, това са родителите, или пък в здравеопазването, това са тези, които се лекуват, както и представители на бизнеса – тези, които искат да строят училища и детски градини и да печелят от това нещо или да купят дадена апаратура и да печелят от нея, да сътрудничат като заинтересовани лица заедно с централните органи на държавата. По този начин се образуват мрежи и многократно се  увеличава ефективността. Само мога да добавя, че когато едно министерство само решава даден въпрос в своята си област не е заинтересовано да реши въпроса, а е заинтересовано въпросът да не съществува. А бюрократите искат да сметат проблема под килима или да го хвърлят на друго министерство. Когато обаче имаме мрежа от потърпевши, в нея е бизнесът, който иска да печели и дадени представители на държавната власт, без която не може се получава партньорство, което повдига качеството на резултата. Затова бъдещето е на Публичните политики.

Какво ще рече Публични политики в даден регион и в частност в Хасково?
Публичните политики, разбира се, имат и свое регионално измерение. Има политики на национално равнище има и на регионално. Хасково се намира в междугранична област. Тук е възможно трансграничното сътрудничество. Има характерни географски координати, които дават определени възможности. Това са минерални води, характерът на населението като малцинства. Близо сте до границата, например, необходимостта тук в хасковско да се решават бежанските въпроси е само един от многото възможни примери. Такива проблеми, каквито съществуват в хасковско в същите области образование, здравеопазване не съществуват например в Добричко. Там има проблеми в същите области, но стоят съвсем по друг начин. Затова говорим за регионални проблеми. И когато местното ръководство е готово да сътрудничи с гражданите, и с бизнеса, и с държавата, и през граница с чужденците, както и експертите, както и с интелектуалците и създава мрежи за решаването на всички въпроси, тогава това е местно ръководство на 21 век. Когато всичко става зад стените, както едно време, когато се вземат еднолични до голяма степен местно-политически решения, няма как по друг начин да бъде назована, освен като връщане назад. Ние, като че ли в някои отношения само биологично живеем в 21 век, като че ли политически и управленски живеем в 19-ти, да не кажа и по-рано, защото в България  за съжаление избуяват такива словосъчетания като местен феодализъм например.

Какво ще кажете за проектите за подобряване външния облик на Хасково?
Те не са завършили, така че аз не мога да кажа нищо. Те и никога няма да завършат. Разбира се, като свикнал с дърветата в центъра, ми беше странно да видя, че тези дървета вече не са там, но човек свиква. Малко обаче мисля, че символиката натежава. Няма такъв друг град, в който да има толкова много символи. Тук се води денонощно някакъв диалог. Идва малко в повече, защото се опитвам да разбера кое какво значи. Например заставам в някаква точка на главния площад и виждам Паметника на загиналите и Паметника на завистта, но се виждат едновременно. Но градът не е същият какъвто беше преди 10 – 15 години. Градът е живнал и затова безспорно значение има живването на местния бизнес. Надявам се, че в бъдеще такива проекти, каквито се извършват в момента, ще имат предварително общественото съгласие. Сега чувството на хората е, че има известна изненада. Те виждат вече извършени неща, което създава някакво скъсване между тези, които го правят за доброто на града, вероятно и за самите хора, за които това се прави. Като че ли се създава предварителна нагласа. Това е характеристиката на т.н. Добро управление. Управлението, което не е управление с власт. Може да се  управлява без власт, тогава властта се замества със съгласие, а ако аз си осигуря съгласие, тогава няма нужда да използвам властта. Така се управлява в далечното бъдеще. Аз не мога да командвам хора, които още не са родени. Ако правя нещо за този град, който и да съм, аз го правя трайно. Това нещо трябва да съществува и да носи радост или други облаги за населението след 20, 30, 40 години. Аз не мога да командвам тези хора – единственото, което мога да направя, е да се погрижа да ги застигне вълната от съгласие. Като следвоенна Германия, първите й ръководители след войната са започнали да правят новия облик на  Германия, с който трябва да са съгласни и бъдещите поколения, затова Германия в момента е държавата, която знаем всички с известното немско качество, с което всички сме наясно. Ако някой иска да не си отреже клона, на който седи, трябва да работи с колкото  може по-малко власт и с колкото може повече съгласие. Това е по учебник.

Какви проекти смятате да реализирате за Хасково и областта?
Много проекти имам за Хасково. Преди всичко искам да подпомогна висшето образование. Хасково е по-развит град от много други в България. Той винаги е бил много жив град, защото сте на големия път. Тука заспали хора няма. А е много странно защо има единствено филиали на други ВУЗ-ове и то не непременно най-качествените и най-нужните специалности. Хасково със своето географско положение има и възможността за трансгранично сътрудничество между Гърция, подчертавам Гърция и Турция, би могло да се концентрира върху някои теми от образованието, които да представляват интерес и са дори  проблеми на Европа, а не толкова на България. Но не бих препоръчал създаването точно на университет, защото в България има 52 университета. В момента нямаме нужда от още един без значение къде, както има университет в Перник. Но има други по-модерни форми на висшето образование, за което горещо бих работил. На Хасково му трябва нещо като университет, но не точно, защото тогава вече ще се нареди на дългата опашка след Софийски и след други учебни заведения. И идва още едно, дори да има инфраструктурата откъде ще дойдат тези студенти. Всички ВУЗ-ове в момента се борят за деца, имаме демографски срив и ще вземем от съседните държави тези, които не могат да влязат с някое учебно заведение там. Така ние не можем да гарантираме качеството и просто ще печатаме дипломи. Хасково трябва бъде много умно на своето ниво, тук трябва да има висше образование, но не обикновен университет. Казвам го от позицията на човек, който е правил не една и две специалности в СУ. Това е максимумът, който може някой да има като потенциал в момента в България.

Какво е Вашето обяснение за политическата криза в България?
Политическата криза в България е резултат от неспиращата перестройка. Перестройка е руската дума, това е съветската стратегия и план за контролиране на прехода от социализъм към капитализъм, в който определени среди, не казвам комунистите, тези които са свързани с бившите служби било то КГБ или нашите, съсредоточиха в себе си цялата политическа, след това цялата икономическа власт и я предават на своите деца. Това се случва в цялата страна. Това е нов феодализъм, бих казал. Повтарям, това е перестройка, а не преход. Преход означава оттук към някъде, а перестройка означава, че има промени, но те са в името на въртенето в кръг. В крив тунел не можеш да видиш светлината накрая, като вървиш се връщаш винаги в изходната позиция. Ние ще минаваме от избори на избори и всеки път ще има надеждата, че правим нещата наново, а реално се връщаме назад на старото. Това е накратко позицията и тя е много ясно фиксирана в сегашната конституция, която доста хитро беше създадена в началото на този т.нар. преход, а всъщност перестройка. Това е пределната партийност, наричат го още партизанщина. В България всичко опира до това какво ще кажат партиите, а гражданите и бизнесът ги няма. Това е моделът, който беше създаден от Гиньо Ганев и другите, които бяха свързани с това още в 1990 -91 г. и той се следва до момента стриктно, защото партиите, които в момента са на власт, не говоря за новите партии, нямат никаква лична сметка да променят този модел, защото от него излизат огромни финансови и властови облаги. Те няма да го сменят. Проблемът обаче е, че не може да имаме революция в България в днешно време. Революцията в днешна Европа и революцията без финансови средства в един обвързан и глобализиран свят не е възможна. Това означава единствено ние да станем повече европейци. Как може да стане това? Като излезем и гласуваме. Защото двама, двама и половина гласуващи правят глас и това автоматично качва с един глас все едно, че е бил даден за партията, която в България най-малко бихме искали да вземе този глас. Затова по-добре да отидеш да гласуваш за не най-добрата партия, отколкото да не гласуваш въобще.

Идват избори и повечето граждани се чудят какви хора трябва да ни управляват? Според Вас?
Хора с повече смелост, с по-висока миза. Мизата, това с което се купуват в България политици, е много ниска. За 10 хиляди, за 50 хиляди човек може веднага да попадне във фокуса, в тържището на политиката, наречено Парламент. За сигурно някаква сума, която не знам каква е, но не много по-голяма, може да подпише договор тайно от обществото с руска компания. Не им е никак висока мизата. Понеже всеки наддава и подбива цените толкова е ниска мизата, че ме е срам да ги гледам тези хора. Разпродават всички. Сега излизат поредните документи за “Южен поток”, какво е било преди, какво се е вземало като решение преди броени години. Докога ние и моите деца ще плащаме за всичкото това нещо. Защото те изтъргуват тези неща с нашите пари, а преди това те влизат в техните джобове. В този смисъл на нас ни трябват хора, които да имат по-висока съзнателност, които са повече българи, които са повече европейци и които имат стратегическо мислене и куража да следват дългосрочни стратегии, а не да бъдат еднодневки, мислещи в момента за това как да намерят облага лично за себе си. Умният е този, който помагайки на себе си помага и на другите. Глупавият е този, който пречейки на себе си пречи и на другите.

Какво мислите за кандидатурата на кандидата на РБ Станислав Иванов от Хасково?
Той е млад човек и аз не го познавам. Аз съм от авторите на гражданския съвет на РБ и съм в неговото ръководство. Това беше едно решение между политическите партии, което дойде в август месец. Това не е номинация на гражданския съвет,  по тази причина аз не мога да коментирам някой, който не познавам. Не знам неговото бъдеще. Не знам за какво става дума, но може би ще се наложи този млад човек да добива политически опит в ход, т.е да се научи да кара кола, когато вече се е качил за пръв път на нея по голямото шосе. Да видим как ще бъде, дано да е достатъчно интелигентен. И да може да стои зад кормилото сам, без да има цял автомобил пълен с хора, които да му помагат. Пожелавам му да бъде отговорен. Нищо друго не мога да кажа.

Стефания Матева
От Стефания Матева септември 10, 2014 17:14
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031