Проф. Матанов: „Българите се заселват със сила и със сила извоюват своята държава“

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой 46/77, 1-7 декември 2017

Свързани публикации

• Обсъждаха най-големия проекто-бюджет на община Харманли 0 21.ян.
• Събраха история и настояще в летописна книга за с. Иваново 0 23.юли
• Възлюбени в Христа Бога братя и сестри! Христос Воскресе! 0 24.апр.

Роден е на 5 юли 1952 г. в Харманли. През 1978 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет, профил „История на Византия и на балканските народи“. Специализира в Университета „Аристотел“ в Солун, Гърция ( 1981, 1984, 1987), в „Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies“, Вашингтон, САЩ (1987-1988) и в Кьолнския университет, Германия (1991-1992).
От 1999 г. – редовен професор. Автор е на 14 книги и на над 80 учебници, статии, публикувани в България и чужбина.

До каква степен Византия влияе на България през Средновековието?
Влиянието на Византия е огромно, тъй като българската култура като тип е по принцип византийска, независимо, че се твори на говоримия език. Иконите, църковното строителство, светците, всичко е направено по византийски образец. Странното е, че културното влияние се дублира с една постоянна военна конфронтация. Войните между България и Византия са над 200, това е със сигурност доказано.
България е в културния византийски кръг.
Българите се колебаят още в своето отношение към Византия. Едни смятат, че тя трябва да бъде определяна като империята – враг, но фактически малцина осъзнават, че ако не беше Византия, българската култура нямаше да бъде такава, в никакъв случай.

А може ли да се смята, че Византия съзнателно е поддържала България, за да бъде един вид буфер срещу нападенията от северните варварски племена?
Това звучи добре, но мисля, че е по-скоро теоретична постановка, тъй като един от византийските хронисти много ясно казва, че тези, които са позволили българите да се заселят и създадат българска държава, поколения наред били укорявани за това, тоест стремежът на Византия е да унищожи България. Тя не е мислила толкова стратегически, както мислим ние. Вярно, че България е някакъв буфер, но когато Византия унищожава България вижда, че това не е много хубаво, защото се изправя лице в лице срещу тези, които идват от Северното Черноморие.
Сценарият, който в България се държи изкуствено, ми се струва по-скоро теоретичен и той не отговаря на практиката. Не отговаря на тези многобройни конфликти, които очевидно са за стремежът България да бъде унищожена.
Малко са периодите, в които има благоразположение спрямо нас. Освен това и самата византийска идеология е била такава, че тя от нема и къде се съгласява и примирява със съществуването на други държави в нейния ареал. Тя е смятала, че е център на света. Това е византийско – римско самочувствие, което е просто недостижимо за едно средновековно общество. Така че аз отговарям отрицателно на този въпрос. Българите се заселват със сила и със сила извоюват своята държава, със сила я устояват.

За България Византия ли е била най-големият враг?
Тук може да се спори, защото Българя е в такова положение, при което винаги трябва да воюва на два фронта, само че единият остава невидим. България все пак граничи с невралгичния район на Северното Черноморие, където периодично се появяват конни народи, номадски племена, които са непредсказуеми, и с появата, и в поведението си. Там няма византийска историопис, която да описва тези сблъсъци, поради което ние оставаме с впечатление, че основният фронт е византийският. Всъщност впечатлението е, че България винаги е трябвало да дели своите ресурси между Северното Черноморие и Тракия, срещу номадския свят и срещу Византия.
Има и един трети фронт, който откриват унгарците, след като се заселват в Панония, така че България има доста трудна териториална съдба, от която най-известна е тази, с отношенията ни към Византия, без те да бъдат основни, каквото впечатление се създава.
Петър Мутафчиев в „Книга за българите“ изчислява всяка една област от територията на България колко време е била на територията на българското царство и колко при Византийската империя. Оказва се, че някои региони са били повече време в рамките на Византия, отколкото в България.
Скритата мисъл на Мутафчиев е да обясни защо географската област Македония и част от Тракия имат такава съдба. Той е абсолютно прав и причината е пак в това пусто географско разположение на България. Да не забравяме първо, че Византия е много по-силна икономически и като човешки потенциал от България, само че трябва да дели сили между Азия и Балканите, тоест между България и ислямския свят. Когато ислямския свят е в подем, тогава обикновено българите се съвземат и печелят победи и обратно.
С какво се обяснява това, че тези територии не са в България? Аз поне така си го обяснявам, че всички историци са на север от Стара планина, Плиска, Преслав и Велико Търново. Българите разчитат на Стара планина и това Мутафчиев също го е показал, като защита срещу византийски пристъп до столиците. Особено по време на големите кампании от VIII, IX и X век. Те винаги са предприемали походи по суша и по море, като морският флот е целял да заобиколи Стара планина, която е била преградата. Българите са изграждали антидесантни съоръжения по крайбрежието, което е пречило на войниците да навлизат. Но я си представете как тези столици, северно от Балкана, комуникират с тези области от Македония и Родопското крайбрежие. Комуникацията и днес е много трудна, а тогава е била практически невъзможна, поради което връзката между политическия център и част от периферията е била много трудна. Византия владее Солун, владее Родопското крайбрежие, владее голяма част от диагоналния път, който прекосява Балканите, така че за нея не е особено трудно да установи властта си в Тракия или в част от Македония. Това е едно от обясненията българската държава през Средновековието да набляга особено на териториите си северно от Стара планина и да установява своите столици там.
България започва настъпление на юг, когато завладява Солун. Това е един стратегически простор на един географски център, от който можеш да се разширяваш и към Македония сравнително лесно.

След изчезването на Византия за техни наследници се смятат гърците. След като ние повечето време сме били в рамките на Византия, не трябва ли и ние да се смятаме за наследници на тази велика империя?
В културно отношение ние сме чеда на Византия. Ако питате румънския учен Николае Йордлер гърците се откъсват от тази византийска опека по време на революцията, когато скъсват с така наречената византийска мегали идея.
Византийците не са се смятали за гърци. Византиец е бил всеки, който е християнин, който е по-даник на императора. Едва в късния период се появяват черти на някакво новогръцко самосъзнание.
След като Византия не съществува, кръгът около Партиаршията продължава да поддържа тази теза, че са византийски поданици, но не са гърци. Когато избухва гръцката революция, когато се създава национална държава, едва тогава модерният елинизъм взема надмощие.

В Санстефанския договор България е разделена на Княжество и Източна Румелия. Коя е западна Румелия?
Понятието Източна Румелия трябва да се търси в решението на Цариградска конференция. Там се предлага политическа автономия на българските зами, разделяйки ги вертикално на две части. Едната е Източна, другата част е Западна Румелия. По силата на тази инерция да се наричат териториите така. Западна практика не съществува.
Източна Румелия, такава каквато съществува, е дело на английската дипломация, която е искала да изпробва вариант за подобни автономни васали на дадена територии, за да може евентуално да ги прилага в своите владения в Иран, Ирак и в Кипър, по същото време или малко по-късно. Идея, която се оказва неработеща.

Кой американски президент се е застъпил за България?
Уйдроу Уилсън, който в края на Първата световна война лансира „Мирен план за решаването на европейските проблеми“. Той се е радвал на огромна популярност в България, нещо, което сега е позабравено, тъй като държи на принципа на самоопредалението, това, което се харесва на българите. При проблема с Македония, който там е основен, ако се прилагаше принципа на самоопределението, той би бил решен. Само че политици като Клемансо или някои други „ястреби“ всъщност не приемат тези планове на Уилсън и налагат своята подялба на Европа, от което страда България.

Може ли да се каже, че Русия непрекъснато се опитва да влияе на политиката на България?
Традиционната, говоря за имперската политика, която търпи някакво възраждане сега, е насочена към стъпване върху Проливите. А такова може ли да има, ако няма влияние в България? От тук произтичат тези опити за намеса.
Съвременна Русия не си е изживяла имперските комплекси напълно, поради което не е изработила механизъм за отношение на голямата държава спрямо малките. Това други отдавна са го направили. Малките трябва да бъдат коткани и привличани с пари, а не бити и грабени.

Кой е правилният термин – робство или владичество?
От историческа гледна точка няма спорове, че не е класическо робство. Много от нашите възрожденци използват това, за са подсилят колко тежко е положението на българите и някои съвременници смятат, че ако използваш думат робство, подчертаваш лошото положение, а ако използваш владичество искаш някак си да го замажеш, което абсолютно не е вярно. И владичество и робство показват еднакво безправно положение. Ако видим какво означава робство в класическия му смисъл, виждаме, че българите не са роби. Те имат собственост, имат семейство, плащат данъци, тоест те са третирани като по- даници. Друг е въпросът, че в пределите на една ислямска империя нямат правата, каквито имат останалите мюсюлмани, поради което се стремят към свобода. Но това в никакъв случай не е робство.
От литературна гледна точка Дядо Вазов много често го използва, но той е заразен от този възрожденски дух, който иска чрез робство да внуши на българите, колко е тежко тяхното положение, и че то трябва да се промени чрез борба за освобождение.
Владичество е исторически термин. Но ако искаме да пишем емоционални оди, разкази, може да използваме и робство, защото положението наистина е било тежко. Но фактическото положение на българите, на гърците и на сърбите е владичество, поради което и техните официални исторически науки, включително и гръцката, използват понятието владичество, а не робство.