Николина Чакърдъкова: „Трябва да сме отговорни пред тези,които ни слушат“

Иван Атанасов
От Иван Атанасов декември 22, 2006 19:07

Николина Чакърдъкова: „Трябва да сме отговорни пред тези,които ни слушат“

Акценти

  • Вестник Харманлийски НОВИНИ, бр.51/202, 22-28 декември 2006г

Свързани публикации

Госпожо Чакърдъкова, Вие сте за втори път тук, нали?
Да, два пъти съм тук в Симеоновград по покана на общината. Разбрах, че тази година чествате 125 години. Това, което ние може да направим за вас е да пеем, танцуваме и да ви зареждаме су енергия, за да се чувствате наистина празнично. Както винаги ще дадем всичко от себе си за доброто ви настроение.

Виждате ли някаква разлика между македонската публика и тракийската?
О, не! Тя не се дели на македонска, северняшка или тракийска. Цялата публика е българска. Разбира се, това, че ние представяме една от седемте етнографски области на България, не значи, че публиката е разделена. Аз лично не съм усетила разлика дали съм в Мизия, Тракия, Родопите или Северна България. Всички сме емоционални. Ние показваме песните и фолклора на една от многото етнографски области на страната ни. Там, където не са запознати с нашия фолклор, го представяме с много хореография, много танци, различни облекла и носии, за да помогнем на хората по-лесно и бързо да го възприемат и посланията му да пристигат по-бързо до тях.

Вашите изпълнения са много разнообразни.
Песни в нашия край, откъдето съм аз – гр. Гоце Делчев, минават в градския, шлагерния фолклор. Специално тези, които изпълнявам, се водят като погражданени – както ги знаят хората от цяла България, или популярните македонски песни. Ние сме една голяма община с много села с мюсюлманско и християнско население. Всяко едно от тях си има своя фолклор и своите костюми.

Във Вашия репертоар имате ли песни от други области?
От други области – засега не, но в новото, което правя, със сигурност ще има от най-популярните тракийски и родопски песни. Ще се опитаме да ги представим по достатъчно атрактивен начин. Не е тайна, че във Видин или в нашия край тракийският фолклор не е достатъчно популярен. Това е идеята и целта – да направим привлекателен и този фолклор, да го видят и чуят с други очи и други уши. Да се убедят, че наистина е много хубав.

Кога ще стане това?
Да се надявам, че до месец март ще бъдем готови с новия спектакъл.

Коя песен или песни изпълнявате с най-голямо желание, умишлено не казвам любими, защото знам, че за твореца всички са такива.
Абсолютно! Вие сам си дадохте отговора на този въпрос. Аз веднага мога да кажа: не мога да си разделя децата. Фактът, че съм решила да ги изпълнявам и съм се спряла на точно тези определени песни, значи, че те са ме привлекли по някакъв начин. Значи, че аз съм се намерила някъде вътре в тях и затова ги изпълнявам. Може да има много хубави песни, но когато са далеч от моята същност, не мога да ги пея. Не мога да кажа коя за мен е най-любимата песен, не мога да кажа кое дете обичам повече. Но определено публиката обича популярните песни. Невъзможно е да мине концерт без песента ,,Лудо младо, сън засънило“, защото хората я очакват. Не може да мине концерт без песента ,,Де гиди луди млади години“. Когато дадена песен е позната на по-голямо болшинство от хората, те определено я харесват, обичат я и несъзнателно започват да пеят с мене. Те се чувстват съпричастни към всичко, което се случва на сцената.

Най-близките Ви творчески планове?
Те са много!

Една част от тях?
Паралелно с нашата концертна дейност, в момента аз записвам нов албум и нов спектакъл. Паралелно с това работим все още по изграждането на телевизията, която стартира само преди месец и половина – ,,Фолклор ТВ“. Мисля, че се хваща в Симеоновград, защото има обаждания и поздрави от тук. Работим за нейния облик, за нейното израстване, за нейната красота. Да се надяваме, че до март месец ще бъдем готови с новия спектакъл. След това имаме концерти в чужбина, някои от които не съм потвърдила, защото нямам физическо време. Нашите творчески планове почти не се изчерпват. Може би ми трябва още един живот да осъществя всичко това, което мечтая.

Вие сте правила концерт в Р. Македония. Как те възприемат музиката, която изпълнявате?
Определено очите им плачат, а душите им са заключени.

Като собствена ли я чувстват?
Тези, които бяха дошли на концерта, се чувстваха като българи. Те никога не делят музиката на наша и ваша. Другата част от македонците, за които България не съществува и са анти настроени спрямо нас, нормално е да кажат, че не я чувстват българска, че тя е тяхна. Аз имам едно мото в живота, че музиката е може би единственото нещо, за което няма граница. За нея няма предел, тя е в ефира, тя лети. Независимо каква е, когато тя е хубава, стойностна, ще стигне до Австралия, до Нова Зеландия, из цялото земно кълбо, без да се спори каква е тя. Главната задача и преимуществото на хубавата музика е, че тя въздейства. Фактът, че можем да караме хората да изживяват най-различни състояния за два часа – радост, веселие или да си поплачат, значи, че музиката ни въздейства. Какво значение има дали е наша или някоя друга.

Не мога да не попитам за мнението Ви за поп-фолка.
Фактът, че го има, значи че е имало нужда от него. Аз не мога да отрека нещо, което половин народ или една голяма част от българското население слуша. Явно им харесва. Факт е, че оцелява до ден днешен и дава заявка за бъдещето. Това означава, че хората имат нужда и от това. Лично аз го приемам като един от многото стилове музика. Друг е въпросът за начина, по който се поднася този тип музика и как тя се представя. Младите освен да слушат с ушите си, възприемат с очите си. Тук куца вече малко възпитателната роля, от което аз малко се притеснявам.
Не можем да отречем Ивана – тя няма нито една лоша песен. Ако се заслушате, тя пее за нещата от живота. Аз също я слушам в колата си заедно с други изпълнители. Има добри артисти, които много добре представят музиката, а има и други, които не са за пример.
Хората, които имаме въздействие върху по-голяма част аудиторията, носим и отговорност. Рано или късно това ще се стовари върху самите нас – нашите деца, нашите внуци. Има една много стара приказка за сина и бащата. Когато синът водел баща си с куката към бунището, внукът, който гледал отстрани, казал: ,,Татко, дай ми тази кука“. Бащата учудено го попитал: ,,Защо ти е“. „Ами като остарееш и теб да те водя с нея на бунището“, отговорило момчето. Не знам дали се изразих образно и дали ме разбрахте, но това е реалността. Може да не осъзнаваме, но се притеснявам, че след дълги години ще берем плодовете.

Едно цяло поколение израсна с тази музика!
Не едно – няколко. Затова ние продължаваме на работим като една алтернатива на това, което ни се предлага. Вижте, лошо е когато нямаш избор. Затова се роди идеята за създаването на тази телевизия ,,Фолклор ТВ“ – 24 часова. Да излъчваме фолклор от всички области на страната. Но и фолклорните изпълнители трябва да си зададат и те много въпроси, на които трябва да си отговорят. Не можем да се връщаме 200 години назад, ние живеем сега. Дори и българският фолклор трябва да се поднася по един привлекателен начин. Колкото и нескромно да звучи, ние сме един ярък пример за това, как може да се поднася той и да стане атрактивен. Запява се от младите хора, гледа се и се чувства от младите хора. Специално ние ме можем да се оплачем, че ни липсват млади зрители. Може и да не са наши почитатели, но те знаят, коя е Николина Чакърдъкова, те виждат, имат право на избор и когато израснат на възраст, в която се осъзнават, в тях ще избликне хубавото, което те са гледали. Пак казвам – аз не съм против поп-фолка, нека да има алтернатива, за да имат хората право на избор.

Искате да кажете, че изпълнителите трябва да бъдат по-отговорни, защото те са идоли и на тях им подражават?
Абсолютно. Аз приемам всякаква информация, винаги си правя някакви анализи. Дори и лошата реклама, действа подсъзнателно. Това да блъснеш някого, за да му хапнеш вафлата – това не може така, защото детето ще мисли, че това е нормално.
Не става въпрос само за поп фолка. Ако погледнете света около нас е такъв. Трябва да има и такива хора, които могат и трябва да кажат ,,Стоп, изчакайте, накъде сме тръгнали и какво правим?“

Влизаме в ЕС. Това добре ли ще бъде за нашата музика и по-точно за изявите на такива като вас?
Дори и да не сме членове на ЕС, за мен фолклорът си остава една постоянна величина. Да работиш при тези, които искат да се развиват и тези, които обичат и искат да развиват българския фолклор, винаги ще се намери място под слънцето. Не можем да очакваме, че на 1 януари, ние ще се събудим нови звезди, с популярност и всичко останало. За всичко това се крие много работа. Никой даром не дава нищо. Така че в Европа или без Европа, който работи, рано или късно ще бере плодове.

Ви разхождала ли сте се из Симеоновград?
Не, за съжаление. Ние винаги или идваме от някъде или бързаме. Имам свободно време половин един час преди и след концерта. За съжаление много рядко ми се случва, когато гостувам в някой град, да мога да го опозная, защото нямаме физически това време.

Накрая какво ще пожелаете на симеоновградчани?
Преди всичко да сме здрави. Аз имам едно мото, което следвам: ,,Всичко друго ми вземете, но надеждата ми оставете! Надеждата, че утре тук ще е по-добре, надеждата че утре ще сме по-отпуснати. Да сме здрави и дано дочакаме да си изработим по-щастливи дни тук в България!“

Иван Атанасов
От Иван Атанасов декември 22, 2006 19:07
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031