Насилието в училищата – предизвикателство за местните общности

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 16, 2006 06:33

Красимира Димитрова

През последните няколко години насилието сред децата и представите ни за него се промениха радикално, особено с открояване значението на глобализацията и на трансграничната престъпност и тероризъм. Множеството телевизионни репортажи, в които има недостатъчен или никакъв анализ на показваното, допринесоха за подхранването на нов вид опасения и на впечатлението, че насилието ви причаква навсякъде – в семейството, в близкия магазин, на спортните прояви и в училищата. В частност насилието в училищата е много чувствителен проблем. Училищата, които навремето бяха идеализирани като убежище на начетеността и социализацията, днес като че ли са подвластни на потенциални конфликти, които не могат да бъдат овладени от преподавателските власти.
Свидетели сме на различни видове насилствени инциденти, но сме особено чувствителни спрямо насилието в училище, тъй като то засяга децата ни. В европейския културен контекст ние споделяме идеята, че училището е място, което следва да бъде защитено от обществените конфликти и насилие като цяло. Тази относителна изолация обаче вече не съществува в него и насилието, което се проявява в училищни условия до голяма степен е отражение на конфликтите и трудностите в рамките на общия социален контекст.
Насилието в училище трябва категорично да бъде осъдено, независимо дали се упражнява от ученици, учители и родители, дали се изразява в думи или действия, както и дали причините му са свързани с междуличностни връзки, институционални, семейни, социални, културни или икономически отношения…
Училището е преди всичко жива среда. То не трябва да е нито крепост, нито храм, а място на свободния допир до реалния живот.
При разговор с Диана Георгиева, която е училищен психолог в ОУ „Ив.Вазов“, разбираме някои от основните причини за насилието в училищата.
Първото и главно основание, е че децата растат и подражават на родителите си. От първостепенно значение за тях е подражаването на важните за децата хора, а в по-късна възраст и на приятелите си. Подражавайки, децата търсят одобрението им.
Никой не се ражда насилник. Децата са уязвими не само физически, но и психически.
Ако в семейството има чести разправии, скандали, физическо малтретиране, детето трупа напрежение и подтиква негативна енергия. В такива моменти то се страхува, но не може да изрази този свой страх към родителите или към братята или сестрите си, които са по-силни от него. Точно това е причината детето да насочи протестната си реакция в друга посока, към по-слабите, по-плахите съученици. Детето реагира с повишено агресивно поведение, но не е насочено към родителите (важните за него хора), защото те са по-силни, а на всичкото отгоре то ги обича.
Започва да търси отдушник – изкупителна жертва и я намира в детската градина, на улицата, в училището.
Насилниците са деца, които са били принудени да търпят насилие над тях. Те са нервни, неспокойни, често се палят, имат ниско самочувствие.
Наблюдават се два вида агресия при децата, едната е „нормалната агресия“, този вид агресия е разбрана, като борбеност, отстояване на позиция, движение, преодоляване на препятствия и в същото време и примиряване. Психологът съветва: в семейството и в училището детето трябва да се самозащитава, да спори за мнението си и да му се дава възможност да търси помощ.
Другият вид агресия е „болната агресия“ или садизмът. Тя се появява точно тогава, когато не е разтоварена на време, когато е подтискана. След време, дори и от безобиден повод, тя се разтоварва, като вулкан.
Ако забраним на детето да бъде в нормални граници агресивно, то може да започне да причинява болка другиму, дори да стане и садистично. Такива деца търсят лесната си жертва. Подобно на джунглата, начално-училищната възраст е времето на естествения подбор. Тогава се оформя йерархията, в която властва по-силният – някои проявяват сила (за момчетата), а други се защитават с думи (при момичетата) и все са с мисълта да изплуват над връстниците си.

Какво е необходимо да се направи?

Необходимо е децата да се стимулират да изразяват чувствата и емоциите си в момента, в който ги изпитват. Точно тогава те няма да бъдат задържани, защото е много по-лесно да се разрешат конфликтите един по един, отколкото всички на куп след време.
Конкретен случай за насилие: 9-годишни момче и момиче. От безобиден повод, момчето става агресивно и събаря своята съученичка на земята. Това не му е достатъчно, за да покаже кой е по-силният започва да я удря по корема, кръста и гърба, като я рита и с краката.
Точно при този случай агресивността на момчето идва от самото семейство. Бащата е пребивал и малтретирал майката и всичко това е било достъпно за гледане от момчето и по-голямото му братче, което също е толкова агресивно. Междувременно малкият подражава и на по-големият си брат си.

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 16, 2006 06:33
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

септември 2017
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930