На кафе с професор Димо Дончев

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 4, 2016 12:01 Updated

Акценти

  • Сакарско ехо, брой 4/1505, година LXXXI, година XIV, 29-4 февруари 2016

Свързани публикации

| Иван Кукучев

„Животът е кратък, но знанието е дълго”

Хипократ

Много добре си спомням светлото, симпатично момче от с. Дуганово.
Той беше висок и строен, винаги облечен в стегната ученическа униформа. Не говореше много, прекалено кротък и възпитан беше за онази възраст. Бях планувал да пиша за него в третата си книга, но така или иначе не успях.
Сега с помощта на проф. Станко Деликостадинов се свързах с неговия колега проф. Христозов. Той вече бе прочел книгата и затова си мислех, че разговорът с него ще протече по-леко. Но той, по думите на проф. Деликостадинов,

си е останал
прекалено скромен и сега

и, за да се получи разговор, ми трябваше по-голяма настоятелност. Аз лично не можах да разбера как е успял да съхрани това прекрасно качество скромността, така както го познават неговите съученици от преди повече от 60 години. Следвах съвета на героя на един от моите очерци, но не мога да се похваля, че успях да предразположа професора повече да говори за себе си. Разбрах обаче как едно обикновено момче от с. Дуганово, един скромен, но доказал се човек, цял живот е живял и

продължава да живее със своята житейска философия,

превърната в неговата максима: „Независимо какво си постигнал, продължавай нагоре, не спирай да четеш, пишеш и разсъждаваш.”
Макар и на тази възраст докторът на техническите науки реализира за себе си изпитаната формула, че в изживените години плюс тези, които имаш още, животът може да продължи в полза на повече знания, защото в крайна сметка трябва да осъзнаваш какво ще оставиш след себе си.
Бъдещият професор

расте и е възпитаван в едно изключително
трудолюбиво семейство,

като от страна на баща му – фамилията Христозови, и от страна на майска му – фамилията Чапразови, се ползват с добро име и авторитет в селото. Бъдещият български учен има късмет като ученик в Тополовградската гимназия да живее на квартира в къщата на първия златен медалист от нашата Гимназия, проф. Благовест Шишков. Цели четири години двамата отличници и двамата бъдещи професори не веднъж са разговаряли не само по учебния материал, но и за живота и бъдещето. В разговора с него си позволих да му задам един въпрос от упор: „Професоре, Вие работили ли сте на тютюна, брали ли сте тютюн? Професорът не очакваше този въпрос, за миг замълча, може би спомените го отнесоха в детските и юношеските му години. Взе дълбоко въздух и развълнувано започна да ми разказва: „Моите родители бяха много работливи хора, но в работата им помагаше по-голямата ми сестра Пенка, която имаше и фантастичен глас и пееше прекрасно. В старата ни родна къща баща ни беше загрижен и за семейството ни, и за коня, и каруцата. Когато чуеше кака да пее песента „Я кажи ми облаче ле бяло” от очите му се спущаха сълзи.”/ Хората от Тополовград още помнят сестрата на професора Пенка Плешкова като добра учителка и певица./ „А що се отнася до тютюна, аз и сега мога да бера тютюн и не само това. Имаше случаи, когато сме ставали много рано за брането на тютюна и от там пеш до Тополовград, за да сварим до първия час в училище” – продължи той.
След завършването с отличен успех на Гимназията в Тополовград, Дончев

веднага е приет за
студент в Софийския университет,

който завършва много успешно със специалностите физика, математика и стенография. От 1958 до 1962 г. е бил учител по физика в Хасковската гимназия. Бил е и инспектор по физика. През 1963 г. бъдещият професор много успешно печели конкурс и е назначен на работа като асистент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. През тези десет години в университета младият човек чете много, пише научни статии и продължава да се усъвършенства.
През 1973 г. Дончев защитава първата си докторантура /дисертация/ и получава първата си научна степен по физика.
Младият учен е изпратен на специализация в гр. Киев и по-късно в гр. Москва. През 1973 г.

получава научното
звание „доцент по
физика”.

Той не спира до тук, оказва се, че реалността е даже по-красива от мечтите му. Но това е проекция на научните му знания, положеният труд и постоянството. Успява да съхрани трудолюбието и честността на родителите си, тяхната доброта и почтеност. Продължава и пътят му към науката. През 1973 г. Дончев е назначен в катедра „Физика” на Университета по хранителни технологии в гр. Пловдив. Ръководи тази катедра в продължение на осем години. През 1996 г. успешно защитава втори докторат и получава втората си научна степен „Доктор на техническите науки”. Професор Дончев се радва на сплотено семейство. Големият му син Антон е електроинженер от 1998 г., живее и работи в гр. Питсбърг – САЩ. Малкият му син Владимир е инженер в Хранителната промишленост, живее и работи в гр. Пловдив.

Професорът е автор на двеста научни статии,

десет патента, учебни пособия по физика, устройства за изучаване на физични процеси.
Това, уважаеми читатели, е поредният материал – резултат от срещата ми с българския професор и учен, роден в село Дуганово /Капитан Петко войвода/ от нашата Тополовградска община, дал своя съществен принос за развитието на българската наука. Поредният доказал се човек, роден и започнал житейския си път от Сакарския край.

от подготвяната му за печат четвърта книга

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 4, 2016 12:01 Updated
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

септември 2017
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930