Гратис във влака, заради нощен бар

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 18, 2017 07:44

Гратис във влака, заради нощен бар

Акценти

  • Вестник Сакарнюз, брой 38/69 6-12 октомври 2017

Свързани публикации

Симеоновград | Васил Станев

Като завърших гимназия, се появиха две неизвестности в живота ми – казарма или академия. За да вляза в академията, се иска много труд и усърдие, и най-вече талант. Учителят ми по рисуване, другарят Димитров, многократно ме убеждаваше, че го имам и трябва да продължа напред. Аз свикнах с тази натрапчива мисъл и не можех да я пропъдя от съзнанието си.
Започнах трескава подготовка, няколко пъти, може би 7-8, ходих до Пловдив и до София при професор – художник. Правих няколко рисунки от натура на женска и мъжка глава и ги носих да ги проверява, за да ми каже къде да наблегна и да ми даде нова задача.
Ето, че дойде време за изпитите в София в Художествената академия на ул. „Шипка” 1, в центъра. Заминах за столицата с още трима мои приятели: Богомил Стойчев, Иван Гогов и Гошо. Аз и Гошо щяхме да кандидатстваме в художествената, а Богомил и Иван в театралната академия. Настанихме се в апартамента на вуйчото на Гогов на ул. „Ген. Заимов” – стара, модерна кооперация с голям, модерен апартамент. В една от стаите се мъдреше пиано. За пръв път виждах такъв апартамент. Търкаляхме се на големия персийски – два пръста дебел килим на воля. Там направихме гениален план къде ще ходим на другия ден.
Решихме да се разходим из София. Заобиколихме ЦУМ и влязохме вътре. Не знам колко време сме обикаляли, но когато излязохме навън, беше тъмно. Не бяхме разбрали кога се е стъмнило, защото вътре в залите беше ослепяващо светло и осветителните тела ни заблудиха.
– Боги, какво ще кажеш тази вечер да идем на бар – предложих и всички се спогледахме. Намерихме го. На входа стоеше човек, специално облечен като генерал с лампази, фуражка и бели ръкавици.
– Добър вечер, момчета, заповядайте. На бар ли? – обърна се към нас „генерала”.
– Да, на бар – отговорих и погледнах към другите.
– Добре сте дошли тогава, но в този вид не може да влезете.
– Защо да не може да влезем, какъв ни е видът? – учуди се Гошо.
– Не знаете ли? От къде сте?
– От провинцията, от Марица, Сеймен, от далече, чак от турската граница.
– Разбрах, знам къде е . Там отидоха три години от младостта ми. Служих в „черния полк” и имах приятелка Желка. Та, тука има правила, момчета. В бара се влиза официално облечен, с костюм и вратовръзка.
– Добре, ама ние нямаме, значи ли, че няма да влезем. Дошли сме да кандидатстваме за висше. От къде вратовръзки?
– Спокойно – каза „генерала” – ще ви уредя. Ето тука – и показа към една тясна врата – има гардероб, който разполага с такива атрибути – реквизит за такива гости като вас.
– Струва ли нещо? –попита Гошо.
– Струва. Зависи, колко часа ще стоите, за колко сте ги наели?
– Ами добре, да речем за час, час и половина. Колко?
– За час и половина – 4,50 лв., три лева на час.
– Е, приятели, какво ще кажете? Ще се потопим ли в нощния живот на София? Аз съм за.
– Щом си за и ние сме за – каза Боги.
Избрахме си по един костюм, пременихме се, оправихме си алабросите и влязохме. Едно пиколо ни посочи масата и ние се настанихме. Играхме, пихме, веселихме се и „плакахме” като плащахме, защото, като видяхме сметката, ни се стричи дъвката – беше космическа. Бяхме си поръчали по едно голямо уиски – шотландско „Сто гайди”, безалкохолни, фъстъци, бадеми за мезе, поръчката я повторихме и накрая си тръгнахме с празни джобове. Оказа се, че общо сме останали с 33 лв., сиреч до края на престоя ни в София ни се падаше по 6,50 лв. на ден. Хайде сега „трай, коньо за зелена трева”. Прибрахме се с една стиска ядки, фъстъци и бадеми. Някъде към 4 часа сутринта усетих, че коремът ми започна да къркори.
Сутринта закусихме с по една баничка и лимонада и отидохме на изпита. На гарата събрахме пари само за два билета, аз пътувах с легитимация, а трябваха пари още за един. Ами сега. Огледахме се за някой познат маричанин, но за съжаление ударихме на камък.
– Сега, приятели, ще рискуваме. Ето как, този номер го направихме с Гуспата и Дело. Тогава бяхме трима, пътувахме от Кирково до Пловдив с два билета, а сега ще пътуваме четирима с два билета до Сеймен. Ето какъв е номерът. Понеже София е първа гара, кондукторът винаги проверява, затова единият ще стои с багажа близо до тоалетната, а другите трима ще са вътре в нея докато мине проверката. Подаваш двата билета и казваш, че другият билет е на сестра ти, която е в тоалетната. След като кондукторът си тръгне, останалите изскачат от нея, освен ако някой не е припаднал вътре от миризмата. Шегувам се, момчета, за припадъка.
И така, номерът мина и ние се прибрахме по-живо, по здраво. Остана да чакаме резултата от изпита.

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 18, 2017 07:44
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар