Елена Бойназлиева: „Заради пиесата станах госпожа министершата. Това ме забавлява“

Иван Атанасов
От Иван Атанасов май 31, 2016 10:25 Updated

Елена Бойназлиева:  „Заради пиесата станах  госпожа министершата. Това ме забавлява“

Елена Бойназлиева спечели първа награда за женска роля на Международния театрален фестивал в Тополовград за ролята си на госпожа Министершата от едноименната постановка на Бранислав Нушич. Тя е на 30 години, родена и отраснала в Ивайловград. Има   дъщеря на 11 г. Бе секретар на читалището в Ивайловград, а сега си почива, отделя повече време на семейството и близките си, спортува, пътува. „Правя различни неща, които, докато бях на работа, не можех“, споделя щастливата жена. 

От кога се занимаваш с театър?

С театър се занимавам от дете, може би от 6-ти клас. Тогава имаше извънкласни форми в Детския комплекс в Ивайловград и аз посещавах кръжока по художествено слово при госпожа Златка Шереметова. Правихме различни детски спектакли. От тогава се влюбих в актьорската игра и мечтата ми бе да уча в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Но за съжаление или не животът ми тръгна в съвсем друга посока.

Какво е за теб театърът?
За мен това е друг свят, друго измерение, в което се пренасям, забравям за реалността и се чувствам много щастлива в него. Театърът е не само изкуство, а училище за живота. Обичам да играя, обичам сцената там съм човека, който искам да бъда.

Наградата от Тополовград очаквана ли бе за теб?
Не знам…, по-скоро тайно се надявах, защото толкова си обикнах ролята, че мисля, че и публиката го усети и знаех, че ще го оцени. Когато играта на сцена е забавление, а аз на истина се забавлявах, няма как да остане незабелязано.

Какво ти даде ролята – насърчи ли те, въобще как ти повлия?
Повлия ми положително, защото в реалния си живот аз съм пълна противоположност на моята героиня. И този образ ми помогна да разбера как се чувстват, как мислят и какво се случва с властолюбивите хора, с които не рядко съм се сблъсквала. Даде ми малко повече самочувствие, известност не бих казала, защото в малък град, като нашия всички се познаваме. Разбира се всички ме поздравяват след представлението – малки и големи вече се обръщат към мен с „госпожо Министерша“. Такива комични неща ми се случват след тази рола, които ме забавляват и забавляват и хората. Това е нещото, което ме удовлетворява и изпълва сърцето ми – че предизвиквам положителни емоции с появата си и когато не съм в роля и на сцена.

Участвала ли си в други постановки?
Да участвала съм в три постановки преди. Всичко започна през 2010 г., когато бях в много труден период от моя живот. Тогава се появи г-н Румен Новаков, който бе дългогодишен режисьор на театралната трупа в града ни и ме покани да участвам в пиесата „Да поиграем на челик“ от Яна Добрева в ролята на момичето. Всички ме приеха много добре и продължих да участвам и в следващите пиеси – „Църква за вълци“ и „Мамо искам братче“ по пиесата „Кучката“ на Теодора Димова, където бях отново в главната роля.

Какви сюжети ти допадат?
Обичам комедиите. Животът е достатъчно труден и суров, за да разстройваме публиката допълнително. Това е мое мнение и мнение на ивайловградската публика.

Смяташ ли, че режисьорът успя да извлече всичко от вас или по друг начин казано – успяхте ли (колектива имам предвид) да покажате в най-голяма степен възможностите си в „Госпожа Министершата“?
Мисля, че се справихме достойно и се забавлявахме много. А това дали прекрасните ни режисьори Иванка Шекерова и Стефан Цирков са извлекли всичко от нас – не мисля, тъй като 9 души от трупата са дебютанти, и тепърва ще има какво да покажат. Но на този етап дадохме всичко от себе си, дадохме любовта си, енергията си и това личеше по аплодисментите и на трите представления. Изключително много благодаря на Ваня и на Стефан, че ми се довериха за тази роля, както и благодаря на колегите, с които работихме. Обичам ги всички до един.

Какво роля би желала да изиграеш?
Не знам… Иска ми се да изиграя една мъжка роля, ще ми бъде много интересно.

Кои са любимите ти артисти?
Не знам… Най-любим артист нямам… Всички български артисти от онова време са ми любими – големите Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Тодор Колев, Стефан Данаилов. Всеки един от тях носи своя заряд, с който те пренася в едно друго време. Зтова и много обичам старите български филми.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов май 31, 2016 10:25 Updated
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031