Бизнесменът Никола Зайчев: „Виното се прави с любов и се пие със сърце“

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 10, 2006 20:15

Бизнесменът Никола Зайчев: „Виното се прави с любов и се пие със сърце“

Акценти

  • Лозарството това си бе мой стар мерак от много години
  • Ще положим усилия Южен Сакар, да стане един отделен регион, който в бъдеще да се превърне в едно Бордо.

Свързани публикации

Никола Зайчев е роден на 31 декември 1941 година в с. Белица. Основното си образование завършва в ОУ „Иван Вазов“, а средното в СОУ „Неофит Рилски“. През 1966 г. завършва Учителския институт в Хасково. След това три години работи като учител в Доситеево, следват 2 години в Комсомола. През 1972 г. става зам.-директор в ОУ „Иван Вазов“. До 1990 г. е на този пост, като същевременно е преподавател по математика и физика. През същата година напуща школото и се захваща с частен бизнес. В момента е член на Бизнес клуб – Харманли, член на Църковното настоятелство на храм „Св. Иван Рилски“, председател на настоятелствата на НЧ”Дружба” и на ОУ „Иван Вазов“. Женен с две деца и две внучки. Зодия Козирог.

 

Избраха Ви за бизнесмен №1 на 2005 г. Как се стига до тук, как се постигат успехите?

С две думи – всичко е въпрос на изключително упорит труд. Иначе казано, да прецениш как да насочиш бизнеса си. Винаги съм смятал, че трябва да се занимаваме с производство, защото това е сериозният бизнес. Започнахме с отглеждане и продажба на палми, после се заехме с производство на сапуни, тръгна и зеленчукопроизводството, пипиниерството, лозарството и естествено от там винопроизводство.

С какво може да се похвали днес фирма „Зайчев и син“?

В момента имаме 150 дка с оранжерии за отглеждане на зеленчуци в Харманли, Любимец и Момчилград, като сега ще разработим още 20 дка. 2400 дка с лозя на територията на общината вече са засети, а тази година предвиждаме още 800 дка. Фирмата притежава и фабрика за захарни изделия в Лом.

Познанията Ви по математика и физика и натрупаният педагогически опит полезни ли са Ви днес в бизнеса?

Разбира се, че натрупаните през годините знания и опит са полезни. До скоро, докато бяхме с опростено счетоводство, аз сам водих нещата във фирмата. Математиката ме е научила да анализирам нещата, което пък ми помага да стигна до верни изводи и да взема правилното решение. Физиката пък – там имам елементарна техническа грамотност. Що се отнася до директорския ми пост, той ме е научил да работя с хората и това ми помага и днес.

Чия беше идеята да насочите семейния бизнес към лозарството и винарството?

Това си бе мой стар мерак от много години. Разбира се последва сериозен маркетинг. За ориентир ни служиха лозята в Коларово. Не случайно два от масивите ни са в източния и в западния край на коларовските насаждения. Не за пръв път казвам, че регионът ни е с изключително благоприятни условия за отглеждане на лозя. Харманли има 4680 топлинни градуса годишно, докато райони като Петрич, Сандански, за които смятаме, че са по-топли, са с около 250 градуса под нашите. Нашият регион – Южен Сакар и селата в ниските склонове на Родопите са с прекрасни условия за отглеждане на лозя, по-добри от тези, които са в Бордо. Много ми се ще жителите на общината да са наясно с тези възможности на региона ни и да знаят, че има хляб в лозарството.

Какви са възможностите, най-вече за младите хора, да започнат да се занимават с лозарство и винарство?

Ще ми се да споделя опита си и да дам кураж на младите хора. Държавата дава сериозна възможност в областта на земеделието и е обърната в някаква степен към младите хора. В тази насока трябва да се знае, че фонд „Земеделие“ дава чудесна алтернатива за бизнес на хората до 35 години. Отпуща кредит за 10 години, като през първите 7 парите само се ползват и започват да се изплащат едва в последните 3 години. За този период, човек с каквото и земеделие да се е захванал, все ще спечели и ще може да си погаси дълга. Тези приказки, дето се носят из кафенетата, че всичко било въпрос на рушвети и други подобни, според мен не са верни. Смятам, че не се познават нормативните документи, а незнанието и слушането на празни приказки води много млади семейства до безизходица. Ако аз сега съм на възраст под 35 години, в никакъв случай няма да тръгна да работя по чужбините и да ставам аргатин, а ще изтегля заем, ще се стегна и ще работя. Убеден съм, дори съвсем отговорно го твърдя, че един лозов масив от порядъка на 25-30 декара може да се обработва спокойно от една фамилия и да задоволява нуждите й така, че не да живеят на ръба, а да се чувстват като бели хора. Трябва да променим мисленето си и преоценим нещата, така че да ги вкараме в сегашните рамки на живот. Фирмата ни е готова да помага на всеки с консултации, при разработването на проекти и с каквото друго можем.

Продукцията, която произвежда „Зайчев и син“, за вътрешния пазар ли е или отива и зад граница?

Изнасяме зеленчуци в чужбина. За виното в момента се целим да излезем на европейския пазар, тъй като за първа година имаме професионално направено вино. Истината е, че е много трудно да пробиеш на пазара. Наясно сме, че най-важното е качеството и цената.

Кои са добрите и лошите страни на семейния бизнес?

Лошо не виждам! Освен това, че като се съберем вместо да говорим за други неща, разговорите тръгват пак в посока на работата ни. Оказва се, че моето патриархално мислене по отношение на семейството и фамилията е един много мощен двигател за развитие на бизнеса ни. И ако погледнеш така в чисто човешки план, има ли нещо по-хубаво за един родител от това децата му да са до него.

Какви са плановете на фирмата за в бъдеще?

Освен с винопроизводство смятаме да започнем и производството на твърд алкохол от марката „Терра Тангра“ – къпана ракия. При нашата технология за производство на вино джибрите не се пресоват, а се оставя да изтече сокът от собствената тежест на заложения материал. Тази част, която остава в съдовете от порядъка на 15-18% е вино, от което става прекрасна ракия. Предстои ни и строителството на винарската изба. В нея смятаме да заложим инвестиции от порядъка на 3-4 милиона евро. Ще я строим по френски образец, но ще запазим родната българска традиция – качеството на гроздето. Разреждането на салкъмите е нещо, което съм научил от дядо си и баща си, а не от френските производители. Традициите ни в областта на лозарството и винарството са много силни и ние ще ги съхраним. Вино се прави с много любов и се пие със сърце.

Какво прави бизнесменът Зайчев в свободното си време?

Пие вино! /смее се/ Имам много хубави приятели от детските години и с тях се събираме много често. Поставил съм си една цел в личен план, а и като цяло за фирмата, за която цел тепърва ще работя. България е разделена на лозарски райони, ние ще положим усилия регионът ни – Южен Сакар, да стане един отделен район, който в бъдеще да се превърне в едно Бордо. Убеден съм, че това ще стане. Ще ми се младите хора да повярват в себе си и във възможността да издържат семействата си с лозарство и винарство. Един лозов масив с една малка кипра винарска изба ще може да произвежда бутиково вино. И производителите в региона няма да са конкуренти сами между себе си, а регионът ни, като цяло ще предлага висококачествени продукти с различни марки вина, конкурентноспособни на чуждия пазар.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 10, 2006 20:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

април 2017
П В С Ч П С Н
« мар.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930